Преди 150 години в Цариград е отпечатан първият цялостен превод на Библията на книжовен български език. Преводът е известен като Цариградски или Славейков. Зад него стои дълъг, почти 12 годишен труд на цял колектив от доброволци.

Инициативата идва от Британското и чуждестрано библейско дружество, което си поставя нелеката задача да осигури достъп до Свещеното писание на всички християнски народи, влючително и на тези в границите на Османската империя. Първите опити на библейското дружество да намери сътрудници в България са още от 1815 година. За съжаление те се оказват неуспешни, тъй като елинизираната българска църква отказва да превежда на български език. Затова през 1857 година инициативата се подема от чуждестранни евангелски мисионери, които работят в Цариград.

Колектив, работил по превода

Колективът, завършил и издал българския превод се състои от четирима души: д-р Лонг, Илайъс Ригс, Петко Славейков и Христодул Костович.

екипът, завършил превода

Но и тук има предистория. Първи по българския превод започва да работи Константин Фотинов – възрожденски книжовник, просветител и преводач. Работи в Смирна, където издава първото българско списание „Любословие“. Там се запознава с американския мисионер Илайъс Ригс, когото научава на български език. Двамата работят заедно по превода на Стария завет още от 1852 година. За съжаление Константин Фотинов внезапно умира през 1858 година в Цариград.

Делото се поема от д-р Алберт Лонг, методистки пастор, който работи в България. През 1859 година д-р Лонг е поканен от търновски занаятчии и търговци да разяснява Библията на разбираем български език и при тази си дейност за запознава с Петко Славейков. От друга страна Фотинов вече е свързал Рингс със Славейков и Христодул Костович. От 1863 година всички преводачи се събират в Цариград и започват усилена дейност.

Текстът на Новия завет е готов през 1865година, а две годино по-късно д-р Лонг отпечатва негово пробно издание в Ню Йорк – от лявата страна е църковнославянският текст, от дясната страна – на български език.

Старият завет също има няколко пробни издания в три тома, включващи части от него.

Основната задача на Петко Славейков е да редактира и да преработи вече съществуващите преводи на Константин Фотинов, а също така и превода на Неофит Рилски на Новия завет. Последните двама са родом от Югозападна България и използваният от тях език е различен от източното наречие, на което пише Славейков. Превода на Библията всъщност налага източното наречие за официален книжовен език в България. Иван Вазов казва: „Цариградската Библия реши езиковия спор в България и утвърди българския книжовен език“.

Първата българска библия на книжовен език е отпечатана през месец юни 1871 година в печатницата на Бояджиян в Цариград. Значението ѝ е огромно както за духовното пробуждане на българския народ и последвалите борби за национално освобождение, така и за кножовността като цяло.

Петко Рачев Славейков – кратка биографична справка

Петко Рачев Славейков е роден на 17 ноември 1827 г. в Търново, в дома на Рачо Казанджията. Дядо му Рачо Чехларя е преселник от Банско, избягал в Търново след убийството на турчин. Майката на Петко Рачев е родом от търновското село Вишовград и произхожда от рода Буюклиеви. Петко Рачев приема фамилията на майка си, като я превежда от турски и така се нарича Славейков ( на турски bülbül – славей).

Петко Славейков работи като учител на различни места, сред които Търново, Трявна както и в класното училище в град Елена, което нарича „даскалоливница“. Издава повече от 60 книги, вестници и списания (оригинални и преводни), събира 2263 песни, пословици и поговорки. Освен поет, писател и журналист, П. Р. Славейков остава в българската литература и като преводач, филолог, фолклорист, основоположник на детската литература , автор на учебници, географ, историк и мемоарист. Но най-великото постижение на живота му е превода на библията на книжовен език.

Доктор Алберт Лонг

Доктор Алберт Лонг е роден през 1832 г. в гр. Вашингтон, щата Пенсилвания. Син е на пастор. На 24 годишна възраст е поканен да замине като мисионер в България. Изучава български като използва първия учебник по български език за чужденци „Бележки по българска граматика“, написан от д-р Илайъс Ригс. Алберт Лонг пристига в в България през 1857 година и първоначално се установява в град Шумен, а две години по-късно и в Търново. От 1863 г. се премества в Цариград, където ръководи превода на библията на български език. В Цариград д-р Лонг активно помага по време на епидемията от холера, както и при земетресението и опустошителния пожар унищожил 10 000 къщи. Оказва медицинска и духовна подкрепа на населението. Малко известен факт е че превежда от български на английски записките на Методи Кусев за зверствата след погрома на Априлското въстание и ги предава на в-к Дейли Нюз. Не случайно един от първите актове на първото Велико народно събрание в Търново е поздравителният адрес на д-р Алберт Лонг за изключителните му заслуги към българския народ. Днес във Велико Търново има улица, наименувана на д-р Алберт Лонг.

ИЛАЙЪС РИГС

Илайъс Ригс е американски мисионер, лингвист и реводач. Роден е през 1810 година в САЩ. На 4 години той вече чете на английски, на 9 започва да учи старогръцки, на 13 – староеврейски и така след завършване на образованието си вече владее 21 езика. През 1832 г. Илайъс Ригс пристига в Гърция като мисионер, но официалната гръцка църква не приема мисионери като него. Обвинен в сектанство той е прогонен и през 1838 година се заселва в Смирна ( днешен Измир, Турция). Там се запознава с някои български интелектуалци и това запалва неговият интерес към България. Започва да учи български език с помощта на Контантин Фотинов. Най-значимият му принос за нашата нация е работата му по превода на Библията на разбираем български език. Първоначално работи с Фотинов, а от 1859 година с Христодул Костович Сичан-Николов. Освен с огромния си лингвистичен труд, с множеството преводи и издадени книги, Ригс популяризира борбите на българския народ сред международната общественост, използвайки връзките които има зад океана. Умира на 90 годишна възраст в Цариград.

Илайъс Ригс

Христодул Костович Сичан-Николов

Христодул Костович Сичан Николов е роден в град Самоков през 1808 година. Като дете е изпратен е Рилския манастир, където се подготвя за монах. В послествие се отказва от монашеството и заминава да учи в Австрия, а след това и в Букурещ. Работи като учител в Свищов и Габрово и издава свои учебни пособия, книги и енциклопедичния сборник “ Мясецослов“. След смъртта на Константин Фотинов заминава за Цариград и се включва в превода на библията. Остава там до издаването и отпечатването ѝ. Последните години от живота си прекарва в родния си град, където умира през 1889 година.

Пътуваща изложба „150 години Славейков превод на Библията в България“

Пътуваща изложба, посветена на 150 години от издаването на Славейковия превод на Библията обикаля страната. Вече са посетени доста български градове, сред които Бургас, Шумен, Търговище, Ямбол, Омуртаг, Стражица, Елена, Златарица, Смолян и др. Предстои гостуване на изложбата във Велико Търново, родният град на Петко Славейков. Изложбата представлява документална експозиция, разказваща за историята на българските преводи. Интерактивна стена помага на посетителите да обогатят знанията си по темата. В рамките на изложбата е организирана прожекция на документалния филм „Битката за кутията“, който пресъздава инсторичеките събития по любопитен и достъпен начин.

Може да разгледате изложбата от 8 до 11 октомври в парк Марно поле във Велико Търново.

150 години Славейков превод на Библията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: