Град Троян е разположен в северните склонове на Стара планина по поречието на река Бели Осъм. В покрайните на града двете реки Бели и Черни Осъм се сливат, образувайки река Осъм. Градът не е голям ( около 20 хил. жители), но е с добре развита промишленост, а природните дадености го превръщат в желана туристическа дестинация. Градът има вековна история и богато културно-историческо наследство.

Археологическите разкопки доказват, че районът е бил населен от най-дълбока древност. Първите сведения за селище с името Троян датират от 15-ти век. Тогава селището възниква прокрай прохода, свързващ северната с южната страна на Балкана. За името на града има две хипотези. Според първата то идва от славянския бог Троян и е свързано с планинското местоположение на града. Според втората името идва от римския император Траян, тъй като още по времето на Римската империя през прохода е преминавал римския път Виа Траяна. Минавайки през планината Хемус, пътят свързвал провинция Долна Мизия с Тракия. Днес старопланинският проход Троян – Кърнаре, известен с иметоТроянски проход преминава през местността Беклемето, а на върха над него се извисява Арката на свободата.

Една препратка към Руско-турската война и освобождението на Троян

Започнахме нашата разходка от началото на пешеходната улица. Улицата е наречена на генерал Павел Карцов, освободителя на Троян.

По време на Руско-турската война генерал Карцов е назначен за командир на Ловчанско-севлиевския отряд (по-късно преименуван в Троянски отряд), в състав 6000 войника и 24 оръдия. С този отряд генерал Карцов участва в зимното преминаване Стара планина през Троянския проход през януари 1877 година. Битката за прохода продължава 5 денонощия в условията на силен студ и дълбок сняг. На 7 януари 1877 година е превзета най-високата част на прохода Орлово гнездо. Жертвите на отряда са: 26 убити, 62 ранени, 6 изчезнали безследно и 48 измръзнали. Спускането по южния склон на прохода предизвиква недоумение сред турското командване. Свидетелството на турски парламентьор е убедително:

„Телеграфът донесе вестта за преминаването на русите през Троян. На всички това ни се стори дори невероятно. През Троян?! И то зиме?! Откровено казано, ние не повярвахме на това известие.“

След преминаването от южната страна на Балкана отрядът на генерал Павел Карцов с лекота овладява селата Христо Даново и Калояново и градовете Сопот и Карлово. В следващите бойни действия достига до Източна Тракия и навлиза в земите на днешна европейска Турция.

Музеи и паметници в центъра на Троян

Пешеходната улица ни доведе до площада на града. Както в повечето български градове и тук има красиви градинки, шадравани и водни каскади.

В самия център е разположен Музеят на народните художествени занаяти и приложните изкуства. В него е разположена богата експозиция на характерните за района керамика, дърворезба, иконопис, художествено металообработване, народно облекло и тъкани. Пред музея е поставен паметник на Иван Хаджийски (1907-1944 г.) – виден български социолог и публицист, основоположник на социалнопсихологическата школа в България. От 1936 година той започва да обикаля България пеша и на колело. В резултат от изследванията при обиколките си, подготвя издаването на фундаменталното си изследване „Бит и душевност на нашия народ“, което самият той определя като труда на живота си.

Друг бележит българин, роден в Троян е Димитър Икономов. Известният революционер и участник в Ботевата чета е роден през 1839 г. в Троян в семейството на богат търговец на добитък.

Работи като учител в Оряхово, където създава революционен комитет. Участва във Втората българска легия, а след това се установява в Румъния откъдето продължава революционната си дейност. Включва се в четата на Христо Ботев и преминава в България. След разгрома на четата е заловен заедно с някои от оцелелите въстаници. Изпратен е в софийския затвор, а след това е заточен на остров Родос. След подписване на Санстефанския мирен договор е освободен и се завръща в България. Като народен представител влиза в състава на Учередителното и Великото народно събрание, както и в 4-тото обикновено народно събрание. Умира през 1896 г. във Варна.

За него Георги Стойчев от Трявна, близък другар от хъшовския живот, пише:

„Той беше цял философ. Дрехи, ядене, разходки – нищо не го интересуваше. Единственият негов идеал беше освобождението на България. Гдето идеше, с който се събереше, това говореше. С една реч, той беше примерен патриот.”

Още малко снимки от Троян и реката, пълноводна и кална от първите дъждове в края на лятото:

Разходката ни завърши с експозицията на открито, посветена на сливопроизводството в Троян и троянската слива, за която обаче мисля да напиша отделна статия.

Троян – кратка разходка
Отбелязана с:    

Едно мнение по „Троян – кратка разходка

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: