Хубавото време в първите дни на Новата Година ни провокира да излезем на разходка из околностите на Велико Търново. Подобно на миналата Нова Година, когато на първи януари се разходихме на Гарга баир и сега поехме в същата посока. Тогава след станалата популярна люлка на любовта, поехме по скалния венец на север с идеята да достигнем скалите над манастира „Света Троица“, но не успяхме да ги достигнем и се върнахме. Сега използвахме същата отправна точка – завоят на пътя за Арбанаси ( до старата чешма), но не се отклонихме към люлката, а продължихме по черния път в гората. Пътят беше кален и стръмен и се вървеше доста трудно по него или по-точно вървяхме край него през гората.

След като излязохме от гората се озовахме на билото на хълма. Започнаха да се откриват прекрасни гледки към града, отсрещните хълмове, та чак до Стара планина.

из околностите на Велико Търново

Всъщност изразът „без път и посока“ не е съвсем точен, тъй като попаднахме на много пътища и пътеки на Гарга баир и на околните хълмове. А посоката или по-точно целта ни беше ясна – скалите над манастира.

В началото следвахме маркировка за хижа Божур. После се опитахме да вървим направо през поляните, но достигахме до храсталаци и дерета, които се мъчехме да заобиколим. Накрая пак се озовахме сред мрежа от черни пътища. Решихме да следваме, този който отива на север. От пътя се отделяха няколко маркирани пътеки и решихме да вървим по тях. Първо тръгнахме по пътека с надпис „Велико Търново“, но се отказахме, защото пътеката слизаше надолу, за нашата цел беше да сме отгоре над скалите. След това търгнахме по друга пътека, маркирана за манастира, но изоставихме и нея. Поне имаше изобилие от шипки и глогинки, та ако закъсаме поне да не умрем от глад.

Накрая след 3 часа лутане през гори и шубраци решихме да се върнем. Тръгнахме по черния път към хижа Божур, а оттам излязохме на разклона над село Арбанаси. Нашата разходка из околностите на Велико Търново завърши безславно, без да сме достигнали целта.

Манастир Света Троица

Редно е да напиша и няколко думи за манастира, който като не успяхме да видим отвисоко, отидохме с колата до него.

Манастир Света Троица се намира на 8 км. северно от Велико Търново в живописния пролом на река Янтра. До него се достига по асфалтов път. То е един от трите големи манастира, намиращи се в околностите на Велико Търново.

Манастирът е основан през 12-ти век от цар Иван Шишман, за което свидетелстват църковни документи и грамоти, намерени през 18-ти век. В основата на колоните, където са закачени камбаните има камък с римски надпис. Установено е, че това е пограничен камък, указващ границата между римските провинции Мизия и Тракия от времето на император Адриан. Камъкът е пренесен в манастира от село Хотница. Сегашната църква в манастира е построена от Кольо Фичето и зографисана от Захари Зограф 1846 – 1847 год.

Манастирът в добре поддържан, дворът е чист и подреден. Гордост за монахините са многото цветни лехи. И дори през януари все още имаше цъфнали цветя. В началото на манастира имаше изграден неголям басейн, в който се събираше вода от ручеите, стичащи се по склоновете. От монахините разбрахме, че през лятото тези ручеи пресъхват и те използват събраната в басейна вода, за да поливат градините.

в двора на манастира

Една монахиня ми направи забележка, да не снимам, затова нямам повече снимки.

….. очаквайте продължение….

Без път и посока из околностите на Велико Търново

Едно мнение по „Без път и посока из околностите на Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: