Язовир Доспат

Кратка информация за язовир Доспат

Язовир Доспат е един от големите язовири в България. Намира се в Западните Родопи на 1200м. надморска височина. Построен е през 1967г, като при завиряването му са изселени жителите на три села. Язовирът е дълъг 19км. и широк около 3км. Към момента със своя обем от 450мил. куб.м. язовир Доспат се нарежда на четвърто място в България.

В него се вливат реките Доспатска и Осинска. Водата от язовира се насочва към ВЕЦ Тешел и по каскадата Доспат-Въча. В язовира се развъждат пъстърва, каракуда, кефал и др.

На брега на язовир Доспат са разположени градовете Доспат и Сърница, както и множество почивни станции и хотели. Районът е идеално място за отдих и почивка, съчетаващ планински и риболовен туризъм. Любителите на красивата природа също ще бъдат очаровани от прекрасните гледки към язовира.

Лични впечатления

град Доспат

Посетих град Доспат по време на една от семейните ни екскурзии из Родопите. Нощувахме във вила на брега на язовира. Впечатли ме не само природата, но и цялостната атмосфера на района. Всичко беше някак си истинско и натурално. В ресторантите сервираха прясна риба и прясно телешко и храната определено имаше вкус на „истинска“. Цените също бяха доста по-ниски отколкото по другите места. По всичко личеше, че мястото не е „туристическо“, поне не за този масовия туризъм, с който сме свикнали. Имах чувството, че съм се върнала назад във времето поне с 10 години.

Градът е малък, само 2500 жители и прилича по-скоро на село. Манталитета на хората също, но в онзи, добрия смисъл, на „топлите“ балкански хора. Беше края на лятото и хората се подготвяха за зимния сезон. Пред всяка къща имаше огромна камара с дърва. Цепеха дървата с едни специални приспособления с огромни дрелки, с които разцепваха пъна на три части само за около минута. И така пред всяка къща…

Край язовира имаше доста свободно къмпингуващи на палатки и каравани. В една от караваните в близост до хотела живееше възрастно семейство. Мъжът, с вид на „истински морски вълк“, се приближи към нас и ни заговори. От думите му разбрахме, че откакто се е пенсионирал прекарва лятото тук. Интересен и странен човек, с този номадски начин на живот въобще не приличаше българските пенсионери. Но, „разни хора, разни идеали„, както е казал Алеко.

град Сърница

На връщане минахме през град Сърница. За разлика от Доспат улиците бяха многолюдни, дори центъра беше същинско „гъмжило“ от хора. Всички бяха помаци. Жените ходеха с шалвари и забрадки. За първи път попадах на такова място. В Сърница започва така наречения „възродителен процес“ през 1972 година след убийството на български полицай. Виновниците са заловени, а жителите на цялото село са събрани в училището и принудени да гледат „публичен линч“ над убийците. Така започва смяната на имената на българомохамеданите, която стига до „брутални“ и „варварски“ действия, като разрушаването на всички надгробни паметници, надписани с турско-арабски имена. Сега местните жители се занимават със земеделие, дърводобив и все повече се развива и туризма, поради изграждането на хотелски комплекси и почивни бази край язовира.

Язовир Доспат
Отбелязана с:        

Едно мнение по „Язовир Доспат

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: