Язовир Александър Стамболийски е първият голям язовир в България. Общата му дължина от началото му при село Кормянско до изградената язовирна стена до сел Горско Косово е 18 km. Строителството му е завършено през 1954 година по време на бригадирското движение.
История на построяването на язовир Александър Стамболийски
Идеята за язовира обаче се заражда 30 години по-рано. Севлиевският инженер Петър Абаджиев проучва землището на Сухиндол и речното корито на река Росица край село Горско Косово. Той предлага на това място да се построи язовир, който да обуздае немирните води на реката и да спаси хората и земята на долината от наводнения. След голямото наводнение през юни 1939 година, когато придошлите води на река Росица отнемат живота на 40 души, сухиндолци създават специална комисия. Комисията оценява щетите и се отнася директно към правителството за решение на проблема. По това време на власт е земеделското правителство на Александър Стамболийски. Същата година Народното събрание гласува закон за строителството на язовир на река Росица и отпуска 100 милиона лева. През октомври 1939 г. в Сухиндол пристига бригада от инженери, за да определят мястото му. Строителството е възложено на българо-германско дружество, в което участват две германски и две български фирми.
През 1946 година строителството на язовира е в невиждан подем. Младежи от цялата страна се включват в бригадирското движение. Благодарение на труда и ентусиазма на всички на 6 ноември 1954 г. язовир „Александър Стамболийски“ е завършен. По време на стоежа от трудови злополуки загиват 103-ма души. А село Бара остава под водите на язовира. Жителите му са компенсирани с нови къщи, които надминавали по стойност отнетите им.
Посещение на язовир Александър Стамболийски
Посещавала съм язовир Александър Стамболийски няколко пъти. Преди няколко години на път за Крушунските водопади се отбихме да видим стената му при село Горско Косово. Язовирната стена е строена по германски проект отпреди Втората световна война. Съществуват сериозни твърдения, че това е единствената по мащаба си зидана стена в България. Стената е от каменно-зидан тип със стоманобетонен екран откъм водната страна с височина от основата 66 метра, дължината по короната ѝ е 300 m. Под стената е построена ВЕЦ.
Преди няколко дни в търсене на Крушевските водопади имах възможност да се насладя на чудесна панорама към язовира от местността Щърбена, известна сред местните като Знамето. От севлиевското село Младен има отбивка за язовира. Малко след края на селото има изградена площадка, откъдето се открива малка част от язовира. Оттам тръгва черен път 2500м според табелата до въпросната местност, откъдето се вижда почти целия язовир.
До местността се стига с високопроходим автомобил или пеша. Има изграден навес с пейки и маси за хранене и барбекю. На висок пилон се вее българския трикольор, който се вижда от далеч. От мястото се вижда почти целия язовир. Ако се погледне на юг може да се видят заснежените върхове на Стара планина.
Когато посетихме мястото на връх Националния празник – 3-ти март една голяма компания празнуваше там. Въпреки ограниченията и затварянето на заведенията, хората си бяха „отворили“ импровизиран ресторант на открито с природни гледки.
Pingback:В търсене на водопади - Туристите в България