Устра – крепост на върха на планината

Устра е една от най-запазените крепости в Източните Родопи. Крепостта е строена през Средновековието и през своето съществуване е била под византийска власт. Построена е през X век като охранителна крепост за търговския път, преминаващ през долината. Крепостта се намира близо до село Устрен в община Джебел, област Кърджали. Запазени са основите на много от сградите и кулите, а височината стената на места достига до 8 метра.

Крепост Устра е разположена на висок връх с надморска височина около 1100 метра. Дължината на крепостната стена е 113 м, а общата площ – 1286 кв. м. От север и северозапад е оградена от отвесни скали. Входът на крепостта е от изток. В южната и югоизточната част са изградени осем триетажни сгради. До наши дни са запазени три от кулите, една от които е полукръгла, а другите две – правоъгълни. Кулите са били триетажни, с вътрешни каменни стълбища. Крепостта е изградена от ломен камък и хоросан.

Исторически сведения

Според археолозите крепостта датира от времето на византийскиския император Константин VII Порфирогенит (Багренородни). Има известни предложения, че българския цар Симеон Велики вероятно я е завземал, но в последствие крепостта е била върната на византийците. След смъртта на Симеон I Византия сключва мирен договор с новия български владетел Петър I, продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата „Цар на българите“ и обособяване на независима българска патриаршия. Крепост Устра трайно остава по взизантийско управление. По косвени сведения някои учени твърдят, че по време на Втророто българско царство крепостта е превземана от Иван Асен II.

Посещение на крепост Устра

Достъпа до крепостта не е лесен. Изисква се високопроходим автомобил, удобни обувки и много хъс. Ние посетихме Устра в един жарък августовски следобед след посещение на Орлови скали и кратка почивка в град Джебел. Малко преди село Устрен има отбивка, отбелязана с табела с името на крепостта. Оттам тръгнахме по черен път, който след като отмина селските ниви навлезе в гората. Пътят е дълъг около 6-7 км и достига до хижа Устра. Оттам тръгнахме по стръмна пътека от 700м. През известни интервали имаше указателни табели с останалото разстояние. След първите 350 метра пътеката стана по-полегата и лесна за ходене. Към края се откри гледка към крепостта. последните 50 метра също бяха с повишена трудност за преминаване. Влязохме в крепостта през една дупка в стената, под която имаше няколко стръмни стъпала.

Бяхме направо зашеметени от видяното. Както от останките, така и от панорамата, която се откри от върха. Времето се „смили“ над нас и няколко облачета „услужливо“ ни правеха сянка докато разглеждахме и снимахме отгоре.

Във всички посоки се откриваше красива гледка. На запад се виждаха високите върхове на Родопите, на север и на юг – по-близките възвишения и сипеи, а на изток – долината с град Джебел и околните села.

Определено тази крепост на върха на планината се превърна във „върха на сладоледа“ в нашата туристическа обиколка за деня, а може би и за цялото ни пътешествие из Източните Родопи.

Няколко думи за хижа Устра

На път за крепостта при хижата не видяхме никого, но на връщане срещнахме един човек, който явно беше пазач. Макар, че хижата изглеждаше добре уредена и обновена нямаше никакви посетители. От пазача разбрахме, че през почивните дни има някаква посещаемост, но поради лошия път хората се въздържат от пътуване. Собствениците на хижата са я превърнали в хотел и имат намерение да „оправят“ пътя и да укрепят пътеката до крепостта, но засега крепост Устра си остава дестинация само за „ентусиасти“.

Уморени от впечатления поехме по тесните планински пътища към Златоград.