Винаги ми е бил интересен процеса на вливането на една река в друга. Понякога вливането е плавно и почти не личи границата, друг път е отчетливо, особено ако реките са с различна дълбочина или цвят. Затова когато се озовахме на 16 км. от устието на река Искър у мен се породи спонтаното желание да отидем и да го видим.
Информация за река Искър
Искър е най-дългата река, която тече изцяло в пределите на България – около 368 км. Извира от Рила, от сливането на реките Черни и Бели Искър, и е единствената река, която преминава през три планини – Рила, Плана и Стара планина – за да достигне Дунав.Точната точка на сливане на Черни и Бели Искър, която се приема за начало на река Искър, е на около 1 047 м надморска височина, северно от с. Бели Искър. В средното си течение образува впечатляващия Искърски пролом, известен още и като Искърското дефиле.
Освен природна красота, Искър има и голямо значение за живота в България. Водите ѝ се използват за водоснабдяване на София, за напояване и за производство на електроенергия. По река Искър работят хидроенергийни съоръжения — язовирни каскади и мини ВЕЦ-ове. Язовир Искър е най-големият у нас и е важен за екологичния баланс и за нуждите на столицата. Разбира се, реката среща и предизвикателства – замърсяване и корекции на течението, но въпреки това продължава да носи своето богатство и да свързва планини и равнини.
Устието на Искър е тип Естуар ( т.е. единично, фуниеобразно) и е на около 25 м надморска височина, на около 2,3 км североизточно от с. Байкал (на 637-ми км от устието на Дунав).
Пътуване до устието на Искър
Най-напред пристигнахме на пристанището на село Байкал. Срещата с река Дунав винаги е вълнуваща за мен. Все пак това е най-голямата ни река и размерът ѝ винаги носи Дунав, носи усещане за величие и необятност.
Попитахме един рибар дали по брега може да се стигне до устието на река Искър и разбрахме, че до там има черен път. Решихме веднага да пробваме офроад способностите на автомобила. Пътя започва от стопанския двор на селото, минава покрай нивите и накрая достига дигата на река Дунав. След това продължава през една тополова рекичка покрай Искър и достига до устието ѝ. Проходим е и с висок автомобил може да се измине целия. Ние все пак се уплашихме и след дигата продължихме пеша. Не след дълго доближихме брега на Искър. Настъпващата есен и косите лъчи на слънцето преди залез придадоха особен чар на мястото.
След 10-тина минути пеш през гората стигнахме и мястото, откъде се виждаха и двете реки. Поради сушата и ниското ниво на водата голя част от устието е в наноси и пясък. А течението на водата сякаш е „наобратно“ – водите на Дунав навлизат в устието на Искър.
