Древният римски град Улпия Ескус

Улпия Ескус е един от най-големите и значими градове в Долно-дунавския регион през римската епоха (II – IV в. сл. Хр.). Той е град в провинция Долна Мизия. Ескус се намира на 3 км южно от вливането на река Искър в Дунав, до с. Гиген, община Гулянци, Плевенска област. Името си носи от древното название на река Искър – OESCUS (Ескус).

Изграждане и възход на Улпия Ескус

През I в. сл. Хр. на това място е бил издигнат първият постоянен лагер на римския легион по десния бряг на Долен Дунав. Около 106 г. сл. Хр. в Ескус е основан постоянният военен лагер на V Македонски легион (legio V Macedonica). Непристъпната укрепена система на този лагер била правоъгълна. Градът бил обграден от крепостна стена от каменни квадри, подсилени с кули. Стената имала дебелина 2,40–2,50 м и височина 9,0–10,0 м. Имала четири порти. Вътре улиците пресичали града по класическата римска схема – cardo maximus и decumanus maximus. Улиците са били застлани с дебели каменни плочи. Форумът заемал централната част.

Вътре били изградени обществени сгради – терми, базилики, театър, храмове и др. Улпия Ескус процъфтявал през II–III в., превръщайки се в икономически и културен център. През 328 г. император Константин Велики посетил града и открил моста при Ескус, който свързвал града с римска Дакия.

Разрушаван и издиган отново

През IV в. Ескус бил разрушен от готи, но възстановен. През 376–378 г. при нашествието на хуни и готи бил опустошен. Градът оцелял, но през VI в. бил окончателно унищожен при аваро-славянските нашествия.

През V век Ескус е нападан многократно от хуните и други племена и претърпява големи поражения. Последен опит за укрепването му се прави при император Юстиниан I (527 – 265), както е записано в писмените съчинения от онова време. Най-късните находки, които се откриват при разкопки са от последната четвърт на VI в. сл. Хр.
През Средновековието върху руините на Ескус съществуват няколко селища. През X в. е била построена голяма църква, в която намират първият и единствен засега противо-богомилски надпис. През XI в. византийците изграждат военен пункт над останките от Ескус. Българското селище от XII – XIII в. е с най-големи размери от средновековните. Животът в м. „Градище“ край с. Гиген съществува до около средата на XIV век, когато и последното селище е унищожено при едно от нападенията на татари в района на Долен Дунав.

Посещение на Улпия Ескус

Посетихме мястото след разходкста ни до устието на река Искър почти в края на деня, на свечеряване. Тъй като на мястото све още текат проучвателни работи обектът све още не е официално отворен за посещения. Влязохме през отворената метална врата на входа. Няма охрана, няма каса, а поради късният час нямаше и работещи археолози на обекта. Усляхме да обиколим и разгледаме всичко, поне това, което не е завито и консервирано.

Останките доста наподобяват на Состра – римската крайпътна крепост край Троян. Двете крепости са били свързани и от пътя Ескус- Филипополис, който е преминавал през Балкана през Троянския проход. На снимките ясно се вижда и къде стените са възстановявани и надстоявани.

Ако продължат археологическите и възстановителните дейности може би след няколко години и този обект ще се превърне в забележителност от ранга на Никололис Ад Иструм или Хераклея Синтика.