Възрожденски стил и възрожденски дух

Трявна е един от малкото градове в България запазили своя възрожденски облик през годините. Съчетанието между исторически и природни забележителности, както и добре развития хотелски бизнес в района я превърнаха в популярна туристическа дестинация.

Град Трявна е разположен в северното подножие на Балкана, в малка живописна долина по поречието на река Тревненска. Намира се на около 40 км. от Велико Търново и на по-малко от 30км. от Габрово. Лесно достъпна е с автомобилен и железопътен транспорт.

Посетих Трявна по време на коледните празници за един следобед – кратко, но все пак достатъчно време за една бърза обиколка на стария център.

Архитектурни забележителности

Започваме със старата църква „Св. Архангел Михаил“, намираща се в самия център на града.

Смята се, че първоначално храмът е изграден през 12 век от Асеневци, но този факт не е потвърден напълно. Все пак в края на 18-ти век след голямо кърджалийско нападение в Трявна е опожарен християнски храм, който е възстановен през 1812г. Иконописан е от местни майстори от Витановския род. В този си вид е съхранена и до днес. Църквата представлява каменна постройка, вкопана с 5-6 стъпала под земята. Покрита с характерните за този период каменни плочи и висока средна кула за камбанария.

Отстрани на църквата е улицата на старите занаяти.

улица на старите занаяти – Трявна

Трявна е прочута със своите занаятчии – резбари, иконописци, строители и други майстори. Според легендите майстор от Атонския манастир минал през Трявна и взел със себе едно момче. Когато момчето се завърнало с монашеско име Витан, то се било превърнало в изкусен майстор резбар. Така започнала историята на Витановия род – майстори резбари и зографи. И за да има развитие и напредък се появила конкуренция – фамилията Генчовци. така съревновавайки се помедду си майсторите ставали все по-добри и изкусни в занаята. И докато Витановците били резбари и иконописци, Генчовците станали сторители и резбари.

Улицата на занаятите ни извежда на централния градски площад – с емблематичната за града часовникова кула.

Площадът е запазил автентичният си вид от епохата на Възраждането. Тук се намира едно от първите светски училища в България. Построено е през периода 1836-1839 г. Тревненци го наричат просто Школото.

Часовниковата кула

Часовниковата кула е изградена заедно с възстановяването на църквата Св. Архангел Михаил. Строежът е завършен през 1814г., а часовниковият механизъм е поставен през 1815г. За да получат разрешение за строеж, тревнеци трябвало да изпълнят едно условие: жените да се откажат от традиционното си украшение сокай( нещо като диадема). Представете си само какво значение е имала кулата за тогавашните жители на града. Време, когато е нямало ръчни часовници, а джобните са били рядък и труднодостижим лукс, достояние само на най-богатите мъже, градският часовник е единственото мерило за точно време. Докато по селата хората са се ориентирали за времето единствено по слънцето, за занаятчиите, работещи на закрито в своите дюкяни, този метод е бил неудобен. Представете си да излизат пред дюкяна и да гледат местоположението на слънцето по небосвода. Затова градският часовник със своята камбана е служел за точен ориентир. Така всички са знаели кога да отворят и кога да затворят дюкяните.

Кивгирения мост

Продължаваме разходката и точно зад кулата попадаме на стария гърбав или кивгирен( каменен) мост.

Старият мост -Трявна

Мостът е изграден през 1844-1845г. от уста Димитър Ceргюв. Мостът е каменен със голям свод в средата в римски стил. Парапетът е от каменни плочи, оформени под формата на щит с цвете на върха. На една от плочите е гравирана малка стомна. Според легендата там е имало чешмичка, а всички гости на Трявна е трябвало да си умият нозете, преди да влязат в града. За майстора не се знае много, дори не е запазена негова снимка. Знае се само,че той е признат от турската администрация за „архитектон“ т.е. с умения на архитект. Димитър Сергьов построил и някои от емблематичните къщи в Трявна като: Калинчевата /1830/, Добревата /1834/, Райковата /1846/, Киревата /1851/.

Даскаловата къща

Най-големият шедьовър на архитектурното изкуство в Трявна е Даскаловата къща.

Къщата е построена за синовете на Христо Даскалов. Пред 1808г. таваните на две от стаите са резбовани едновременно от майстор Димитър Ошанеца и неговият калфа Иван Бочуковеца. Двамата сключват облог кой ще направи по-красив таван и в продължение на шест месеца работя неуморно. И до днес се спори кой от двата тавана е по-изящен: Юлското слънце на калфата или Майското слънце на майстора. За съжаление всички музеи бяха затворени, поради празниците, така че не успях да видя на живо прословутите тавани.

Но музеят на Трявна предлага виртуален тур из своите обекти. Можете да го посетите тук.

Следва разходка по търговската уличка на Трявна.

търговската улица – Трявна

Бележити българи

Петко и пенчо Славейкови

Безспорно едни от най-известните съграждани на днешните тревненци са Петко и Пенчо Славейкови.

паметник на Петко Р. Славейков срещу сградата на училището, носещо неговото име

През 1849г. Петко Рачев Славйков е поканен за учител в Трявна. Там през 1853г. се задомява за дъщерята на богатия тревненски търговец Иван Райков – Ирина. Така бедният учител се сдобива с невеста, къща, деца и прочие.

Славейковата къща

„Хубава, чистичка къщица, приветливо домакинство, възпитани деца и масивна госпожа. Едно тукашно старобългарско домакинство.“

(пище Иречек след кратко гостуване на Славейкови в Трявна

Въпреки, че майката си остава необразована всички деца на Петко Славйков са а високообразовани и интелигентни личности в обществения и политически живот на България през втората половина на 19 и началото на 20 век:

  • Иван Славейков – кмет на София през 1885 г., министър на просвещението и народен представител
  • Христо Славейков – министър на правосъдието и народен представител в продължение на 25 години
  • Рачо Славейков  – генерал от българската армия  
  • Пенчо Славейков –  поет, номиниран за Нобелова награда
  • Донка, Райко и Пенка Славейкови.

Пенчо Райков

Друг бележит тревнененец е Пенчо Райков(1864-1940) – син на търговеца Никола Райков, роден през 1864г. в Трявна. Пенчо Райков е известен учен химик. Учи в Русия и Германия. След завръщането си в България става преподавател по химия в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Ръководи катедрата по органична химия, има и един мадат като ректор на университета. Член ан БАН ( тогава Българско книжовно дружество). Дъщерята на Пенчо Райков – Теодора също става химик и е първата жена преподавател по химия в България.

Революционери в Трявна

Трявна е родното място и на българския революционер Ангел Кънчев (1850-1872). Той е участник във Втората българска легия, както и е определен за помощник на Васил Левски от Българския революционен централен комитет. Загива на 5 март 1872 г. в Русе. При опит да се прехвърли тайно в Румъния на русенското пристанище е ограден от османската полиция и за да не бъде заловен жив, сам слага край на живота си.

паметник на Ангел Кънчев в Трявна

И докато Ангел Кънчев започва жизнения си път в Трявна, друг наш герой от национално-освободителното движение, губи живота си в Трявна. Става въпрос за Капитан Дядо Никола или както е оригиналното му име Никола Филиповски. След разгрома на четата му край Габрово, останалите живи въстанници се насочват към Трявна. Но турската потеря ги догонва и Капитан Дядо Никола загива при село Дончовци. Това става на 2-ри август 1856г. Днес централният площад в Трявна носи името на този герой.

Самият Васил Левски също е посещавал Трявна, за да организира местния революционен комитет. Комитетът е основан през 1872г. в къщата на Цаньо Николов Шишков.

къщата на Цаньо Николов Шишков

Тревненци се включват и в Априлското въстание с четата на Христо Патрев и Тодор Кирков .

по търговската улица на Трявна

Продължаваме разходката по търговската улица в Трявна, където умело се преплитат запазените стари възрожденски къщи, реставрираните такива и нови, построени в същия стил сгради. И всичко в услуга на туристите – магазини, заведения, хотели.

В края на улицата достигаме до Любовната чешма. Посядаме за кратък отдих и снимки на пейката и четем историята на гиздавата мома Калинка, напетия момък Здравко и тяхната невъзможна любов. Прокудени от строгия Калинкин баща те заминават на далеч, но момата чезне от мъка по своя баща и решава да се върне в бащината къща, за още една среща с него. Обаче, закъснява и белокосият старец вече го няма. Сломена от мъка Калинка заплаква, а на мястото бликва извор. Работливият Здравко издига чешма и пейка от бял мрамор на мястото на извора.

любовната чешма – Трявна

Подобна е и историята на Калина( може и друга Калина да е), разказана от Пенчо Славейков в баладата „Неразделни“:

Стройна се Калина вие над брегът усамотени,
кичест Явор клони сплита в нейни вейчици зелени.
Уморен, под тях на сянка аз отбих се да почина,
и така ми тайната си повери сама Калина.

Няколко штрихи и от новия град

китната сграда на община Трявна
читалището с коледния базар пред него
фигурите на новият мост в Трявна

Разходката остави у мен удоволствие и приятни емоции. Макар, че поради пандемията иначе оживеното градче беше полупусто и празно. По улиците имаше повече местни жители, отколкото туристи и гости на града. Но може би и това си има добра страна – сред спокойстието и тишината е по-лесно да усети възрожденския стил и възрожденския дух на града. И ако не липсваше снега, тази разходка би се превърнала в една истинска зимна приказка. Но тази година всичко върви „наопаки“, целият свят се „преобърна“.

За съжаление „зимната приказка“ от Трявна тази Коледа беше само на снимка.

Трявна

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: