Експозиция „Троянска слива и сливопроизводство“

Сините сливи са най-характерната овощна култура за района на град Троян. Не случайно този плод става популярен като „троянска слива„.

Нашата разходка из Троян продължи в музея на открито край брега на река Осъм. В специална експозиция е представен целия процес по засаждане и отглеждане овощните насаждения; бране и съхранение на продукцията; преработка на сливите: варене на ракия, сушене, приготвяне на сладко, петмез, пестил. Показани са съдове и пособия, използвани при тези процеси.

Троянската сливова и еволюцията на казаните за варене на ракия

Троянската сливова ракия също е емблема на региона и най-вече се свързва с троянския манастир. Показана е оригинална рецепта на монасите за „манастирска буреновка“ – сливова ракия с билки. Снимков и нагледен материал показва еволюцията на казаните за варене на ракия през годините. В началото са били глинени, след това бакърени с глинен капак и глинен накрайник. При някои модификации се ползва дървен капак от орехово дърво. В последствие започват да изработват казани изцяло от мед.

Една итересна история разказва за въздържателното движение в троянския край. В село Ломец било създадено въздържателно дружество „Млад трезвеник“. През 1929 година дружеството провежда референдум за затваряне на кръчмите в селото. Забраната била приета и траяла цели три години. Но това не отказало местните „пияници“ от алкохола, а имало и негативен страничен ефект върху семействата им. Всички мъже пияници всяка събота и неделя ходели в съседното село Дълбок дол, където пиели на воля чак до понеделник. В резултат на това жените им били „бесни“, че мъжете отсъстват от дома и се обявили за отмяна на референдума.

Сушени сливи и сладко

Експозицията разказва и показва начините на сушене на сливите през годините. В началото на миналия век троянския край е произвеждал и изнасял всяка година над 2000 тона пресни сливи, 7000 тона сушени сливи, 3 тона мармалад и 2000 тона ракия.

Според рецептата за сладко сливите се обелват и се потапят в кофа с разтвор на гасена вар за около час- два. След това се измиват хубаво и се пускат във врящ захарен сироп, приготвен в съотношение 1:1 . Сладкото е готово след като капката от соса спре да се разлива. Интересно е, че тази рецепта идва от „гражданките“ от големия град, а местните жени са се страхували да използват вар за тази цел. Ето и рецептите за маджун (петмез) и пестил.

И помнете, че за да постигнете оригинален вкус трябва да използвате и оригинална синя слива т.е. троянска слива. Да ви е сладко…