Тракийската гробница в село Александрово ( Александровска гробница) е едно от най-значимите открития в бъгарската археология. Открита е от Георги Китов през 2000г. край хасковското село Александрово. Гробницата е датирана от втората половина на IV век пр.н.е. и е била на неизвестен тракийски владетел. Отличава се със своите уникални и сравнително добре запазени стенописи. Височината на могилния насип на Рошавата чука е 15 м, а диаметърът му надхвърля 70 м. Входът на гробницата е от изток. В нея се влиза по коридор, дълъг 15 м. Следват две камери: правоъгълна камера с размери 1,90 на 1,5 м. и кръгла камера с диаметър 3,30 м и височина 3,40 м. Счита се, че гробницата има два периода на използване. За това свидетелстват двете подови нива на кръглата камера – едното от каменни блокове, другото от трамбована глина.
входа на репликата на тракийската гробница при село Александрово 
детайл от стенописа в тракийската гробница при село Александрово 
детайл от стенописа в тракийската гробница при село Александрово 
репликата
Реплика на Тракийската гробница при село Александрово
Самата гробница не е достъпна за посетители. През 2009г. в близост е изграден посетителски център с Музей на тракийското изкуство в Източните Родопи. В него в естествени размери е изградено копие на гробницата, а по стените на музея има репродукции на стенопистите от самата гробница. От информационните табла може да се научи историята на траките по нашите земи и за Одриското царство. Сред експонатите може да се види и откритото в северната част на Сакар планина златно съкровище, датирано около 4500-4000 г.пр.Хр. Накитите от златното съкровище, аналогични на предметите от Варненския некропол и са най-старото обработено злато в света.
Повече за Александровската гробница може да научите тук.
Нашето посещение в Александровската гробница.
След Нова Загора и Димитровград третата спирка от нашето пътешествие из Източните Родопи беТракийската гробница село Александрово. Спряхме на паркинга и тръгнахме по алеята към музея. Музеят бе много добре уреден и климатизиран и се превърна в приятен оазис за нас в августовския пек. Направо не ни се излизаше оттам, но пътешествието трябваше да продължи. Следващата ни дестинация бе град Хасково.
