Тракийска гробница Мезек е една от най-големите на Балканския полуостров. Археолозите датират гробницата от втората половина на IV век пр.н.е. до средата на III век пр.н.е. Използвана е неколкократно и най-вероятно е служила за фамилна гробница на тракийски аристократ. Открити са следи от поне четири погребения. В преддверието е била погребана жена.
коридорът гробницата предверията на гробницата
Мезешката гробница е изгработена от добре обработени каменни блокове ( квадри), които са свързани помежду си със железни и дървени скоби. Никъде при строежа не е използван хоросан или цимент. Общата дължина на гробницата е 30 метра. В нея се влиза по коридор (дромос) дълъг 20 метра и широк 1.50 метра с триъгълен свод. След коридора следват две правоъгълни камери – това са двете предверия на гробницата. Същинската погребална камера е кръгла с диаметир 3.3 метра и височина 4.3 метра. Там е поставено каменното ложе на покойника, издялано от монолитен блок. От двете страни са открити плитки каменни урни, покрити с каменни плочи. Камерата се е затваряла с монолитна бронзова врата, жлебовете на която личат отстрани на входа.




Откриване и проучване на Тракийска гробница Мезек
Гробницата е открита през 1931 година в могила с височина 14 метра и диаметър повече от 90 метра. Един от първите влезли в гробницата е Ангел Запрянов, който описва видяното във вестник „Зора“ от 25.01.1931 година. По-късно участва у разкопките и проучванията заедно с Богдан Филов (1883 – 1945). Това е същият Богдан Филов, познат ни като министър-председател на България по времето на Втората световна война и регент на цар Симеон Втори. Но Богдан Филов е преди всичко историк, археолог, траколог, основател и пръв директор на Българския археологически институт.
Сред намерените архтефакти най-голям интерес предизвиква бронзовата отливка на глиган. Фигурата е доста майсторски направена и съвсем реалистична. Дълга е 108см. и е 80 см. висока. Очите на глигана са изработени от цветни камъни. Друга ценна находка е бронзов свещник ( канделабър) с височина 134см, в горната част на който има изящна фигура на танцуващ сатир.
Намерени са още множество златни накити (обици, огърлици, апликации), както и бронзови съдове(кани, лампи и др.) с богата украса и орнаменти. Всички намерени предмети ( с изключение на бронзовия глиган) се съхраняват в Националния Археологически музей. Оригиналната бронзова фигура на глигана с тегло 170кг се намира в Археологическия музей в Истамбул, а в РИМ Хасково се намира гипсова отливка от нея.
По стените на коридора са поставени холограми (обемни фотографии) на някои от намерените предмети. Информационни табла вътре и отвън разказват за откриването на гробницата, за учените, работили по нея, за откритите предмети и за метода на холографията.
Посетихме Тракийската гробница Мезек веднага след средновековната крепост Мезек. Беше ни интересно и допълнихме списъка си с посетени тракийски гробници. Гробницата е добре експонирана, а холограмите внасят един нов различен поглед към историческите забележителности. Съпругът ми винаги се възхищава от строителните умения на древните траки, как са боравили с такива огромни каменни блокове и най-вече как са ги подредили толкова точно без празнини между тях. Съдейки по снимките на откритите предмети траките освен строители са били и изкустни майстори- ювелири.
След гробницата се отправихме към тракийското скално светилище Глухите камъни.
Pingback:Средновековна крепост в село Мезек - Туристите в България
Pingback:Скалната църква при село Михалич - Туристите в България