Една от известните природни забележителности в България са Стобските земните пирамиди. Намират се край село Стоб, община Кочериново, област Кюстендил, иначе казано – на пътя за Рилския манастир.
Макар, че съм израстнала в района и съм ходила стотици пъти на Рилския манастир, допреди няколко години не бях чувала за този природен феномен. Пирамидите явно винаги са си били там, но не са били известни като туристически обект.
Наричат се пирамиди, тъй като повечето образувания са с пирамидална форма. Съставени са от смес на земна пръст и скали. Пръстта е червено-жълтеникава на цвят ( вероятно глина), откъдето и идва характерният им ръждиво-кафяв отенък. Повечето образувания са с височина 30-40м. Някои от тях отгоре имат“шапки“ от парчета скала, с размери около 1 метър. Затова се опреличават на хора.
Легенди за стобските земни пирамиди
Според една от легендите сватове от село Колибите взели мома от село Стоб. Според обичая момата била забулена. Но когато шествието минавало през рида, силен вятър повдигнал булото на невестата и се открили лицето ѝ. Девойката била толкова красива, че кумът, който предвождал шествието, не се сдържал и понечил да я целуне. Всички сватбари били толкова потресени, че онемели и се вкаменили завинаги. Така се образувала скалната група Сватовете.
Според друга легенда българско момиче се хвърлило от скалата, поради невъзможната си любов с турско момче. На мястото се образувала пирамида, която хората наричат „Невястата“.
Преди много години имало висока наблюдателна кула в местността. Кулата била каменна и от нея се виждало чак до Македония. Поради това местността носела името „Кулите“. След земетресение през 1904г. обаче кулата рухнала. Днес няма почти никакви остатъци от нея.
Посещение на Стобските пирамиди
Както споменах по-горе Стобските земни пирамиди се намират на пътя за Рилския манастир, малко след село Стоб има отбивка, която води до паркинг. Изградени са алеи с парапети, по които се преминава покрай пирамидите. В началото има каса, на която се заплаща такса за посещение. Екопътеката е с дължина около 1км. и се преминава за около 40 минути. Леко стръмна е, но пък гледките си заслужават.
Ние посетихме пирамидите в началото на март тази година и касата не работеше, тъй като активният туристически сезон все още не бе започнал. Това беше точно преди „пандемията“. След това животът в България (а и по света) коренно се промени. Наскоро гледах репортаж по телевизията, че мястото е „занемарено“. Явно кризата в туризма оказва своето влияние.
