Средновековна крепост в село Мезек

Средновековната крепост в село Мезек е разположена на надморска височина около 210 метра в подножието на връх Шейновец, в най-източния край на Родопите. Според историците това е византийско военно укрепление, охранявало териториите между реките Марица и Арда. Константин Иречек отъждествява руините при село Мезек с известната от писмените източници крепост Неутзикон, разположена стратегически по средата между Филопололис и Адрианопол. При направените археологически разкопки са намерени артефакти от 11-ти и 13-14 век. Въз основа на тях крепостта се датира към края на 11 и началото на 12 век, вероятно по управлението на император Алексий I Комнин.

Крепостта не е голяма и огражда площ от около 7 декара с форма на неправилен четириъгълник с размери 110 на 60 метра. Стените са изградени от ломени камъни, споени с бял хоросан, украсени с три тухлени пояса от външната страна. Крепостта се е охранявала от девет кули с височина над 10 метра. Дебелината на стените на места достига до 2,5 метра. Зъберите на крепостта са били запазени до 1900 година, когато части от крепостта са разрушени с цел използването на камъните за строеж на турски казарми в Свиленград.

Крепост Мезек днес

Извършени са консервационно-възстановителни работи, чрез които са реставрирани част от стените, бойниците, кулите, стълбищата, лицевата зидария и малка част от крепостната площадка с няколко зъбера. Голямата кула е възстановена заедно с купола и отбранителната площадка. Поставена е дървена стълба, по която посетителите могат да се изкачат до площадката. В някои от помещенията на стената са поставени статуи. В двора са направени някои атракциони за посетителите. Пред кулата отвън е пресъздаден стана на кръстоносците.

От крепостта се открива гледка към селото и околностите, а в източния край на крепостта има запазен военен бункер от времето на Студената война.

Няколко думи за село Мезек

Село Мезек се намира на 11 км югозападно от Свиленград на границата между Източните Родопи и низината на река Марица. Самото име означава межда. Мезек винаги е бил средище, кръстопът, граница. Благодарение на добре запазените средновековна крепост и тракийска гробница, Мезек е атрактивна туристическа дестинация.

Според древна легенда обилен източник бликал от подножието на Родопите и захранвал цялата околност. В близост до този извор възникнали най-старите поселища в района на Мезек. Според легендата всяка пролет водата от извора ставала бледочервена. Стопанинът на извора, който живеел на връх Дервишка могила в Сакар планина идвал и принасял жертва. Кръвта от жертвата оцветявала водата.

Посетихме Мезек в края на нашето пътешествие из Източните Родопи и останахме там за две нощувки. След първата нощувка разгледахме крепостта, гробницата и Глухите камъни. Макар, че районът е богат на исторически забележителности, туризмът в селото не е много развит. Има три къщи за гости и нито едно заведение за хранене с изключение на селското „кръчме“, където предлагат скара и пържени картофи. Добре, че Свиленград е наблизо.