Раювци – селото на стоте войводи

Всички знаете, че Сливен е наречен градът на стоте войводи, но знаете ли, че великотърновското село Раювци има амбицията да се нарече селото на стоте войводи. Село Раювци е разположено в Еленския Балкан над брега на язовир Йовковци. Доскоро неизвестно, днес селото е туристическа атракция.

Посетихме селото преди няколко дни на връщане от град Елена, когато решихме да заобиколим язовир Йовковци. Всъщност от село Раювци се разкрива много добра гледка към язовира.

На брега на язовира са разположени скулптури на български войводи. Тук е работната площадка и скулптурите са все още в процес на оформяне. От няколко години в селото се провеждат пленери по изкуство за художници и скулптори, чието дело са и тези фигури. Скулптурите са изработени от бял камък. Амбицията на организаторите е да съберат скулптурите на стоте войводи и някои интересни личности от нашата история. Може да видите скуптури на Хаджи Димитър, Жельо войвода, Сирма войвода, Радан, Мирчо и други войводи.

Скулптури в селото на стоте войводи

Вълча поляна

Но най-известния войвода, с чието име се свързва напоследък село Раювци е Вълчан войвода. Тук е издигнат 10 метров паметник на войводата, разположен на така наречената Вълча поляна. Цялата поляна представлява комплекс със собствен паркинг, беседка, параклис, сцена, паметник на Вълчан войвода и каменни скулптури с надписи, подредени в кръг, подобно на „Стоунхендж“. Панорама на селото може да тук.

Легенда за Вълчан войвода

Информацията за Вълчан войвода е противоречива и пълна с митове и легенди, за които не може да се потвърди кое е истина и кое не. Вероятно е вижял в края на 18-ти и началото на 19-век. Известен е в Странджа, Стара планина, Родопите и Беломорието. Имал е чета, с която е нападал и обирал турските кервани, които събирали местните данъци, а освен това е намирал стари римски съкровища по нашите земи. Сведения за движението на турската хазна е получавал от Емин ага – секретар на султана.

През 1810 година се е оттеглил в Еленския Балкан. Записано е, че той изпраща пратеници при руския цар през пролетта на 1812 г. с искане да започне война с Турция, като заявява готовност да заплати всички разходи. Но нападението на Наполеон над Русия осуетява тези планове. По-късно през 1829 година Вълчан войвода отново се среща с руска делегация по същия въпрос, но и този път плановете му остават неосъществени.

Все пак Вълчан войвода раздава всичкото си богатство за българския народ. Спонсорира обучението на много младежи, говори се дори, че дава средства на братята Евлоги и Христо Георгиеви за построяване на Софийския университет. Вълчан войвода е поддържал връзки с революционери като Г. С. Раковски и капитан Георги Мамарчев и е финансирал тяхното дело. Давал е средстава на бедните и е възстановявал опожарени от кърджалиите български манастири. Може да се каже, че вълчан войвода е нещо като „българският Робин худ“.

До паметника е изграден каменен мемориал наподобяващ Стоунхендж. На пръв поглед идеята може да ви се стори малко „кичозна“ и със сигурност няма да е по вкуса на всеки. Но аз лично по-скоро адмирирам тези, които правят този проект. Вложени са много средства, труд и усилия с цел да се популяризират факти и личности от нашата история.