Докато планирахме нашата семейна почивка в Сандански, посетихме Мелник – малък архитектурен бисер, сгушен между величествените Мелнишки пясъчни пирамиди. След като разгледахме руините на Хераклея Синтика, решихме да посетим най-малкия град в България.
Първи стъпки в Мелник
Въпреки скромните си размери, Мелник предлага богата история, датираща от IX век. Тогава е бил важен търговски център между Беломорието и вътрешността на Балканския полуостров.
Тесните калдъръмени улички ни отведоха на разходка сред възрожденски къщи. Архитектурата е типична за Възраждането – бели фасади с дървени еркери и червени керемидени покриви. Повечето къщи днес са превърнати в хотели. Градът е разположен от двете страни на река Мелнишка, която за съжаление по времето на нашето посещение беше напълно пресъхнала. В миналото Мелник е бил важен винопроизводителен център и дом на влиятелни търговски фамилии. Това обяснява впечатляващите къщи, които днес представляват архитектурни паметници.
Кордупуловата къща – перлата на Мелник
Кулминацията на нашата обиколка беше посещението на Кордупуловата къща. Това е най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров и истинско съкровище на архитектурното наследство. Построена през 1754 г. за богатата търговска фамилия Кордопулос, тази впечатляваща сграда ни пренесе векове назад във времето.
Щом влязохме, останахме изумени от мащабите й. Къщата състои от подземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене. Общата площ на къщата ет над 1000 квадратни метра.
Емануил Кордопулос е бил влиятелен търговец на вино и коприна. Неговото семейство имало търговски връзки из целия регион – от Виена до Александрия. Интересен факт е, че последният наследник на фамилията, Манолис Кордопулос, е живял в къщата до 1980 г. До днес са запазени традициите и духа на мястото.
Изкачихме се по масивното дървено стълбище, за да разгледаме различните помещения – всяко с различно предназначение и специфична украса. На втория етаж разгледахме женските помещения, където някога са живели жените от семейството. Бяхме впечатлени от красивите стенописи и резбованите тавани.
Горните етажи и терасата
Най-впечатляващ беше третият етаж с голямата приемна зала и прословутите венециански стъкла. Тези цветни витражи, внесени специално от Венеция, създават магическа игра на светлина в помещението. Стаята има прозорци от всички страни ( от изток, запад, север и юг), като самите прозорци са на два реда. Горният ред са смесица от венециански и ориенталски стил. А тези на долният ред са в типично български възрожденски стил. На всеки кръгъл час през един от прозорците преминава по един слънчев лъч. От прозорците се открива зашеметяваща гледка към Мелнишките пирамиди – привилегия, с която семейство Кордопулос се е наслаждавало всеки ден. Площта на стаята е около 90кв.м. и цялата е застлана с огромен син килим.
В спалнята витражите са в няколко стила, таванът е в български, гръцки, турски и ориенталски мотиви. Камината е във вид на минаре, върху което има православен кръст.
Други интересни помещения са тайника и сауната. Тайникът представлява малка стаичка, чиито вход е умело замаскиран като шкаф на средата. Там търговецът е поставял свой доверен човек, който да слуша преговорите, които се водят в стаята и след това да му дава съвети. Сауната е уникална за времето си.
По вътрешните стълби се изкачваме на лятната тераса. На площадката е изобразена картата на България през Възраждането, в центъра е построен каменен слънчев часовник. В единия край на терасата има посадено дърво, което маркира мястото на Мелник на картата.
Избата – сърцето на Кордупуловата къща
След като разгледахме жилищните помещения, слязохме в избата – може би най-впечатляващата част от цялата къща. Изсечена директно в скалата, избата поддържа постоянна температура от 10-12 градуса през цялата година. Това я прави идеална за съхранение на вино.
Огромните бъчви, някои с вместимост до 12 тона, са подредени в дългите коридори. В продължение на десетилетия и някои от тях се използват и до днес. През XIX век избата е произвеждала около 300 тона вино годишно. Семейство Кордопулос е имало търговски представителства в градове като Виена, Будапеща и дори Лондон.
На туристите се предлага дегустация на вино директно от бъчвите – традиция, запазена от времето на Кордопулос. Мелнишкото вино има характерен плътен вкус с нотки на зрели плодове и подправки – наистина уникално изживяване за сетивата.
Повече за Кордупуловата къща може да научите от нейния официален сайт.
Завръщане в настоящето
След като се потопихме в историята на Мелник и Кордупуловата къща, се върнахме на централния площад за късен обяд. Докато се наслаждавахме на традиционни местни ястия, размишлявахме колко богата история може да се крие в този малък град.
Мелник е доказателство, че размерът не определя значимостта. Въпреки че е най-малкият град в България, Мелник притежава богатство от истории, архитектура и традиции.
