Докато планирахме нашата семейна почивка в Сандански, знаехме, че не можем да пропуснем Мелник – малък архитектурен бисер, сгушен между величествените Мелнишки пясъчни пирамиди. След като разгледахме руините на Хераклея Синтика, решихме да посетим най-малкия град в България.
Първи стъпки в най-малкия град в България
Въпреки скромните си размери, градът предлага богата история, датираща от IX век, когато е бил важен търговски център между Беломорието и вътрешността на Балканския полуостров.
Тесните калдъръмени улички ни отведоха на разходка сред възрожденски къщи с характерната архитектура – бели фасади с дървени еркери и червени керемидени покриви. Повечето къщи днес са превърнати в хотели. Градът е разположен от двете страни на река Мелнишка, която за съжаление по времето на нашето посещение беше напълно пресъхнала. В миналото Мелник е бил важен винопроизводителен център и дом на влиятелни търговски фамилии, което обяснява впечатляващите къщи, които днес представляват архитектурни паметници.
Кордупуловата къща – перлата на Мелник
Кулминацията на нашата обиколка беше посещението на Кордупуловата къща – най-голямата възрожденска къща на Балканския полуостров и истинско съкровище на архитектурното наследство. Построена през 1754 г. за богатата търговска фамилия Кордопулос, тази впечатляваща сграда ни пренесе векове назад във времето.
Щом влязохме, останахме изумени от мащабите й – къщата състои от подземие, в което има вкопана изба за вино, полуетаж със стопанско предназначение и еркерно издаден етаж за живеене и е с площ от над 1000 квадратни метра.
Емануил Кордопулос е бил влиятелен търговец на вино и коприна, а семейството му имало търговски връзки из целия регион – от Виена до Александрия. Интересен факт е, че последният наследник на фамилията, Манолис Кордопулос, е живял в къщата до 1980 г., запазвайки традициите и духа на мястото.
Изкачихме се по масивното дървено стълбище, за да разгледаме различните помещения – всяко с различно предназначение и специфична украса. На втория етаж разгледахме женските помещения, където някога са живели жените от семейството. Бяхме впечатлени от красивите стенописи и резбованите тавани.
Най-впечатляващ беше третият етаж с голямата приемна зала и прословутите венециански стъкла. Тези цветни витражи, внесени специално от Венеция, създават магическа игра на светлина в помещението. Стаята има прозорци от всички страни ( от изток, запад, север и юг), като самите прозорци са на два реда. Горният ред са смесица от венециански и ориенталски стил, а тези на долният ред са в типично български възрожденски стил. На всеки кръгъл час през един от прозорците преминава по един слънчев лъч. От прозорците се открива зашеметяваща гледка към Мелнишките пирамиди – привилегия, с която семейство Кордопулос се е наслаждавало всеки ден. Площта на стаята е около 90кв.м. и цялата е застлана с огромен син килим.
В спалнята витражите са в няколко стила, таванът е в български, гръцки, турски и ориенталски мотиви. Камината е във вид на минаре, върху което има православен кръст.
Други интересни помещения са тайника и сауната. Тайникът представлява малка стаичка, чиито вход е умело замаскиран като шкаф на средата. Там търговецът е поставял свой доверен човек, който да слуша преговорите, които се водят в стаята и след това да му дава съвети. Сауната е уникална за времето си.
По вътрешните стълби се изкачва на лятната тераса, където е изобразена картата на България през Възраждането, в центъра е построен каменен слънчев часовник. В единия край на терасата има посадено дърво, което маркира мястото на Мелник на картата.
Избата – сърцето на Кордупуловата къща
След като разгледахме жилищните помещения, слязохме в избата – може би най-впечатляващата част от цялата къща. Изсечена директно в скалата, избата поддържа постоянна температура от 10-12 градуса през цялата година, което я прави идеална за съхранение на вино.
Огромните бъчви, някои с вместимост до 12 тона, са подредени в продължение на десетилетия и някои от тях се използват и до днес. През XIX век избата е произвеждала около 300 тона вино годишно, а семейство Кордопулос е имало търговски представителства в градове като Виена, Будапеща и дори Лондон.
На туристите се предлага дегустация на вино директно от бъчвите – традиция, запазена от времето на Кордопулос. Мелнишкото вино има характерен плътен вкус с нотки на зрели плодове и подправки – наистина уникално изживяване за сетивата.
Завръщане в настоящето
След като се потопихме в историята на Мелник и Кордупуловата къща, се върнахме на централния площад за късен обяд. Докато се наслаждавахме на традиционни местни ястия, размишлявахме колко богата история може да се крие в този малък град.
Мелник е доказателство, че размерът не определя значимостта. Въпреки че е най-малкият град в България, той притежава богатство от истории, архитектура и традиции, които много по-големи места биха могли да му завидят.
