Пътешествие из Източните Родопи - резюме

Facebook0

След като описах подробно дестинациите, които посетихме в края ще направя едно кратко резюме (по- скоро равносметка) на нашето пътешествие из Източните Родопи. За пет дни изминахме над 1300 км.

Посетени градове в България

Преминахме през 15 български града, три от които са областни центрове, а имената на шест от тях завършват на „град„.

От малките родопски градчета Златоград ми допадна най-много като туристическа детинация, макар че лично аз предпочитам по-нестандартните и не толкова „туристически“ места. Неделино ме очарова с приятната визия на градския си център и научих малко известни факти от историята ни. През Момчилград и Крумовград преминахме без да спираме и впечатленията ми са само от прозореца на автомобила. Останах леко разочарована, че намерихме Ивайловград пуст и безлюден, очаквах и туризма там да е по-развит впредвид забележителностите наоколо. Свиленград пък ме изненада с „изобилието“ от казина и художественото оформление на моста на Мустафа паша и около него. Явно хазартния бизнес все пак носи приходи в местната хазна и градът бе уреден и чист.

От градовете извън Родопите ми хареса Нова Загора – централната част е приятна и добре уредена, освен това тук също намерих интересна за мен информация. А на Димитровград не успяхме да отделим достатъчно време, може би друг път.

Областните градове също малко „пренебрегнати“ в нашата програма поради недостатъчното време и най-вече поради горещините. Все пак успяхме да погледнем Хасково от високо, през Кърджали минахме транзит, тъй като друг път сме го посещавали, а в Ямбол направихме само една кратка фоторазходка.

Забележителности

Все пак главното в нашето пътешествие из Източните Родопи бяха забележителностите. Посетихме четири крепости, две тракийски светилища, две тракийски гробници, една скална църква, една римска вила, три моста, един водопад ( за съжаление пресъхнал ;)), един язовир и един природен феномен.

Крепости

От крепостите най-впечатлителна бе Устра – най-вече поради местоположението си и внушителните останки. Крепостта Мезек е превърната в туристически атракцион, но поради пандемията нещата са по-замрели. Крепостта Лютица изглежда обещаваща като находки, остава разкопките да приключат и пътя до нея да бъде оправен, за да стане по-достъпна. Букелон е самотна забравена крепост до самата гранична бразда, но там също има интересна история за тези, които я ценят.

Тракийски гробници и светилища

Гробницата Мезек не е толкова впечатлителна, както тези при Старосел например, но пък са се постарали да я експонират по нестандартен и модерен начин. Оригиналната Александровска гробница не е достъпна за посетители, но музеят на тракийското изкуство в Източните Родопи, изграден до самата гробница представя пълно нейно копие, както и допълнителна информация.

По отношение на тракийските светилища, въпреки че на Орлови скали има най-голям брой скални ниши и се счита за най-голямото от този вид, все пак това е просто една голяма скала. Докато на Глухите камъни е далеч по-интересно и могат да се видят много повече находки не само от траките.

Мостове

Мостовете, които посетихме бяха съвсем различни и несравними помежду си. Въженият мост при село Лисиците за някои е атракция, а за други (местните жители имам впредвид) е средство за съществуване. Мостът на река Армира е стар каменен мост, който се оказа не толкова древен и забележителен, но ако минавате наблизо си струва да се отбиете да го видите. И накрая – моста на Мустафа паша в Свиленград наистина ме очарова. Не толкова с „гениалния“ градеж на турския архитект, колкото с внушителния размер, шума на пълноводната Марица и фонтаните в реката с художественото осветление. Адмирации към местната управа за последното. Хубаво е когато старините се опазват, съхранява се автентичния им вид и се експонират по подходящ начин.