Античният блясък на едно скрито съкровище в подножието на Пирин
Пролетният въздух в Сандански винаги носи със себе си обещание за приключения. В един ясен ден от нашата пролетна почивка в този живописен град, решаваме да се отправим към едно от най-забележителните археологически открития в България през последните десетилетия – античния град Хераклея Синтика.
Хераклея Синтика се намира само на около 12 километра южно от града, близо до село Рупите, в подножието на угасналия вулкан Кожух. Пътят е приятен, а гледките към планината Пирин, която се издига величествено от запад, правят пътуването още по-приятно.
Исторически сведения
Хераклея Синтика е бил важен античен град, основан от македонския цар Касандър около 300 г. пр.н.е. и наречен в чест на митичния герой Херакъл (Херкулес). „Синтика“ идва от името на тракийското племе синти, които са населявали тези земи преди идването на македонците. Интересно е, че точното местоположение на града дълго време е било загадка за археолозите, докато през 2002 г. не е потвърдено чрез открит надпис от времето на римския император Галерий. Този надпис, датиращ от 308 г., съдържа писмо от император Галерий, което потвърждава данъчни привилегии за „гражданите на Хераклея Синтика“.
През няколкото часа на обекта, постепенно сглобявам пъзела на историята на това място:
- През елинистическия период (3-1 в. пр.н.е.) Хераклея Синтика е бил процъфтяващ град в рамките на Македонското царство
- След римското завоевание от 168 г. пр.н.е. градът преживява нов разцвет
- През 2-3 век от н.е. достига своя връх като важен административен и търговски център
- Продължава да съществува и през ранновизантийския период, когато става епископски център
- Постепенно запада и е окончателно изоставен след славянските нашествия през 6-7 век
Разходка по пътеката над руините
За съжаление по време на нашето посещение обекта бе затворен за посетители, тъй като там все още продължаваха археологическите проучвания. Тръгнахме по пътеката над обекта. Това може да се приеме и като предимство, тъй като така се откриваше гледка към целия обект „от птичи поглед“. Пътеката започва в края на обекта, където е поставена информационна табела. След това плавно се изкачва над каменния зид.В далечината се вижда Кожух планина, а в близост ж.п. линия, поляни и оранжерии.
Съкровищата на Хераклея Синтика
Впечатляващата градска структура се разкрива постепенно – базиликата, агората (централният площад), останки от обществени сгради и жилищни квартали. Особено внимание привлича епископската базилика от ранновизантийския период, чиито основи са добре запазени.
Също така се виждат и някои детайли – останки от изящни мозайки, фрагменти от керамика, части от архитектурни елементи с интересни орнаменти.
Особено впечатление ми прави добре запазената водопроводна система на града – доказателство за високото ниво на инженерните умения през античността. Виждам останки от каменни тръби и канали, които някога са доставяли прясна вода за жителите на Хераклея.
Мисли за вечността
Невероятно е как една цивилизация може да процъфтява, да създава величествени сгради, развита култура и изкуство, а после да изчезне, оставяйки след себе си само каменни останки и откъслечни спомени.
Хераклея Синтика е не просто археологически обект – това е място, където историята оживява, място, което ни кара да се замислим за преходността и същевременно за приемствеността в човешката история. И със сигурност е място, което заслужава повече от едно посещение.
Pingback:Сандански – перлата в прегръдките на Пирин – Туристите в България