Всъщност Софийското Ларго обхваща целия комплекс от сгради в района на площад Независимост в центъра на София. В сградите се помещават много национални институции като Министерски Съвет, Президентво на РБ, Министерство на труда, Народното събрания ( бивш Партиен дом), ЦУМ и др. Още при социализма в подлеза между Министерския съвет и Президенството(тогава Държавен съвет) бяха изложени част от разкритите останки от древна Сердика. В последствие при строежа на двете метростанции бяха разкрити още останки. Едната част пред ЦУМ са изложени на открито, а другата беше покрита със специален стъклен купол за незнам си колко милиона, но …. това е друга тема. Нека се разходим под купола:

цветния купол на Софийското ларго

Археологически комплекс Сердика

Комплексът представлява останки от римски град. Разкрити са части от осем улици, раннохристиянска базилика, терми, шест големи жилищни сгради и късносредновековна църква. В разкритите сгради са експонирани мозайки, вътрешни дворове, бани, елементи от водопроводната и канализационната система на града. Останките са разположени на площ от 9000 кв.м. и са датирани от периода IV- VI век, като на отделни места са намерени и по-ранни останки от I – III век.

На поставените информационни табла може да се види карта на комплекса, както и да се прочете историята на древна Сердика.

карта на Антична Сердика

В жилищните сгради по протежение на главните улици са изградени верижно свързани помещения на партерно ниво, пригодени за магазини или работилници. Помещенията са отделени от останалата част на сградите и са отворени от към улицата. Тук са се продавали хляб, месо, подправки, зехтин, вино. В работилниците са се изработвали предмети от кожа, мед, вълна, бижута, дрехи и др. Тази архитектура е характерна за всички римски градове в тракийските провинции.

Открита част на комплекса

Откритата част е разположена пред ЦУМ. Тук са експонирани второстепенна улица с ширина 5.5м. от V-VI век, голяма жилищна сграда, вероятно на някой магистрат, римско подово отопление – хипокауст, останки от древнохристиянска базилика и терми.

Вътрешният двор заема централно място в жилището от VI век. Настилката е от големи правоъгълни каменни плочи. от двете страни са разположени портици (н авеси), поддържани от тухлени колони.

Останките от терми представляват полукръгъл басейн и правоъгълно помещение, в което отоплителна система ( хипокауст). По край стените и през средата на помещението са оформени тесни канали от тухли, по които преминава топъл въздух за отопление. Над отоплителните канали е оформен под от тухли с двоен размер.

Съвременен акцент под купола на Софийското ларго

На откритото пространство под купола на ларгото е изложено едно съвременно българско творение( от близкото минало :)), което буди интерес сред посетителите. Това е първият български спортен автомобил София. През периода 1985-1988 г. в България са произведени 12 броя. Автомобилът е проектиран и произведен от инж. Велизар Андреев и прави впечатление със своите аеродинамични форми и олекотена каросерия, изработена от фибростъкло.

С това приключва нашата разходка под купола на Софийското ларго.

Под купола на Софийското Ларго

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: