Да се докоснем до героизма на загиналите през Априлското въстание

Перущице бледна, гнездо на герои, слава!  Вечна слава на чедата твои

Горният цитат от вазовата „Епопея на забравение“ е първата асоциация, което идва в ума ми, свързана с името на град Перущица. Когато през лятото на 2019-та избирах маршрут за няколко дневна екскурзия из южна България, едно от местата, които избрах за посещение бе имено Перущица. Търсех места в страни от обичайния туристически поток, които обаче да имат някакви забележителности наоколо. Най-напред ме привлече Червената църква, която исках да посетя, но град Перущица се оказа доста по-интересен със своята история.

Информация за града

Перущица от високо

Перущица се намира само на 21км. югозападно от Пловдив, в подножието на така наречената Родопска яка, в северните склонове на Върховръшкия рид. Понастоящем Перущица е малък град (около 5500 жители), но близостта с голям град като Пловдив, дава възможност на Перущица и околността около нея да се развива. Поне с такова впечатление останах: градът и околните села бяха облагородени и уредени, за разлика от някои други райони.

История на града

В околността (в близост до Червената църква, в квартал Пастуша) са открити останки от праисторическо селище от 6в.пр.н.е. Освен това околоПерущица са разкрити останки и от други тракийски и римски селища. Името Перущица идва от крепостта „Перестица“ по време на Второто българско царство.

По тези земи е съществувал славянския град Драговец, един своеобразен древен „мегаполис“, обхващал сегашните 5 населени места: Перущица, Устина, Кричим, Куртово Конаре и Пастуша. Този град е унищожен при нашествието на османските поробители, а през XV-ти век тук са се заселили бежанци от западните части на Балканския полуостров. Най-много сведения за Перущица има през периода на Възраждането и националноосвободителното движение.

Исторически музей на Перущица

Исторически музей Перущица

Сградата на Исторически музей Перущица се намира в самия център на града. Самата сграда е със стъклен пирамидален покрив (подобно на пирамидата в Лувъра).

Експозицията в сградата на музея проследява историята на селището от неолита до наши дни.  Представени са артефакти, открити при археологически проучвания в района; земеделски сечива и предмети от бита; оръжия и вещи на въстанници и др.

До музея се намира църквата „Св. Архангел Михаил“, която пази историята на героите от Априлското въстание, намерили смъртта си в нея.

църква „Св. Архангел Михаил“ – Перущица

Под покрива е запазен оригиналния свод на църквата със следи от турски снаряди по него. В центъра е разположен саркофага с костите на загиналите. А в страни е бронзовия монумент на Кочо Чистеменски със съпругата и невръстното му дете, застинали миг преди саможертвата си. И сякаш великата епопея оживява отново:

Храмът беше пълен с деца и невести,

с въстаници бодри и бащи злочести,

които борбата в тез зидове сбра.

Участта си всякой вече я разбра.

Врагът от три деня наоколо храма

гърмеше отчаян. Ни страх, ни измама,

ни бой, ни закани нямаха успех.

Борците държаха и никой от тех

за сдаване срамно уста не отвори

и лицето първи да си опозори.

Оградата беше прилична на пещ

задушена, пълна със въздух горещ

и със дим барутен. 

…………………………

Борбата кипеше отвътре, отвън,.

Във всички очи пламтеше огън.

Болнави и здрави, богати, сюрмаси,

русите главички и белите власи

зимаха участье в последния бой.

…………………………

Отвън враговете диви, побеснели

сган башибозуци храма налетели –

фучаха, гърмяха, надаваха рев

и падаха мъртви във немощен гнев.

……………………….

Но войската скоро храмът окръжава,

отвсякъде ужас и смърт приближава.

и сганта, упита от лакома стръв,

и гладна за блудство, за месо и кръв

изскърца със зъби. Бомбите трещяха

и момите красни с децата пишяха.

Слисаните майки с поглед страховит

блъскаха глави си о голия зид

и падаха, други – с настръхнали власи

във свойте колене душаха деца си.

Във тоя миг Кочо – простият чизмар,

наранен отслабнал и бунтовник стар,

повика жена си – млада хубавица,

на гърди с детенце със златна косица

………….

И Кочо ножът си извади

кървав из гърди й; и чучур червен

бликна и затече, и Кочо втрещен

погледна детето. То плачеше, клето!

„Майка ти не ще и сама на небето!“

Рече и замахна като в някой сън

и възви глава си, пламнала в огън.

Главицата падна, трупът се затресе

и кръвта детинска с майчинта се смеси.

И Кочо пак рече: Не остана мощ,

но за един удар имам сила йощ!“

……………………..

Перущице бедна, гнездо на герои,

слава! Вечна слава на чедата твои,

на твоята пепел и на твоя гроб,

дето храбро падна въстаналий роб!

из стихотворението „Кочо“ от „епопея на забравените“ – Иван Вазов

Дановото училище

Дановото училище – Перущица

Училището е построено през 1850г. в двора на църквата с материали останали от строежа ѝ и с доброволния труд на перущенци. Сградата е с типична възрожденска архитектура и украса. За учител е поканен видният просветител, книжовник и издател Христо Данов (1828-1911). Той прилага взаимоучителната метода и обучава децата на перущенци в продължение на 3 години.

По време на Априлското въстание и щурма на църквата в съседство покривът на училището е разрушен. Сградата е възстановена по инициатива на английската журналистка Лейди Странгфорд и средства на английски дарители. Училището е превърнато в болница. В годините около Съединението (1885) в Дановото училище се помещава военен гарнизон заради граничната функция на селото. През 1930 г. приземното помещение се използва за киносалон със сцена за театрални представления. Чак през 1969 г. Дановото училище придобива първоначалния си облик. Днес в една от стаите на втория етаж е обособена своеобразна кръгла маса, която се използва за тържествени заседания от местната управа.

Паметник на трите поколения

Зад Дановото училище, започват стълби, които водят до Паметника на трите поколения, разположен на върха на хълма Власевица над Перущица. Това е огромен комплекс( с форма, прилична на Плевенската панорама), изграден от камъни. Паметникът е построен през 1976г. в чест на 100-годишнината на Априлското въстание. В кулата на върха е монтирана камбана, а по вътрешната стена са пресъздадени сцени от национално освободителното движение в България. В центъра има крипта (костница), но тя е символична и в нея няма кости. На мястото, на което е построен паметника са убити в гръб тримата парламентьори, изпратени от въстаниците при башубузушката армия.

Трите поколения са героите от Априлското въстание, героите от последвалите борби за независимост и героите от Антифашиското движение. При откриването през 1976г. на върха на паметника е имало червена звезда. За съжаление паметника е занемарен и неподдържан ( както всички паметници, строени през епохата на социализма). Граденото с толкова труд е оставено да се руши. Единственото, което е направено в по-новата ни история след 1989г. е да се премахне червената петолъчка от върха.

В основата на кулата под камбаната има малка площадка. От нея се открива прекрасна панорама към града и цялата околност. Насреща се виждат възвишенията на Средна гора.

залез над Перущица

И в края на фона на чудния залез над града, ще си позволя да цитирам отново Вазов, защото в думите му виждам отклик не само за епохата, за което са написани, но и за днешно време:

O, движенье славно, о, мрачно движенье,

дни на борба горда, о, дни на паденье!

Епопея тъмна, непозната нам,

епопея, пълна с геройство и срам!

Перущица
Отбелязана с:    

Едно мнение по „Перущица

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: