Орлови скали – тракийско светилище в гората над Ардино

След първата нощувка в Златоград се отправихме към тракийското светилище Орлови скали. Първата ни спирка за деня бе град Неделино. Бяхме впечатлени от добре ситуирания и уреден център и спрахме да го разгледаме. Следващата ни спирка беше пазара в град Ардино. Там обстановката беше по-ориенталска и не толкова впечатляваща.

Тракийско скално светилище Орлови скали

Тракийско скално светилище Орлови скали се намира на около 3км южно от град Ардино на 760м надморска височина. Представлява масивна скала с височина 30 метра с издълбани по нея 97 трапецовидни ниши. Височината на нишите е около 70см. Орлови скали са най-големият мегалитен комплекс с вдълбани ниши не само в Родопите, но и на Балканския полуостров.

Археолозите предполагат, че мегалитните култови съоръжения в Родопите датират от преди 7000 години. В последствие тези комплекси са използвани и развити за култови практики от траките. Няма точна хипотеза за предназначението на скалните ниши, но според една от версиите траките са ползвали в своите погребални обряди. В тях са поставяни оброчни плочици, глинени съдове- светилници и човешки останки.

Според друга хипотеза нишите са издълбавани от младежи в знак на възмъжаването им. Младите тракийски воини трябвало да балансират върху дървени стълби или да висят на въжета над бездната преди да оставят в нишата своя дар за Богинята майка. Дълбаейки ниша в стената те показавали не само ловкост и издръжливост, но и участвали в процеса на Сътворението, за което се вярвало, че се случва в момента когата Слънцето огрее нишата. Има и трета теория, според която нишите са били с „кодово“ предназначение като система за определяне на находища на ценни метали.

Оригиналното название на местността е Кузгун кая, което означава Гарванов камък, не е известно кога и защо се е наложило името Орлови скали. Според местните легенди, под Орловите скали имало подземна река и змей, който пазел съкровище.

Нашето посещение на Орлови скали

Спряхме колата пред самия вход на обекта. Имаше две пътеки едната за 5минути, а другата за 15 минути. Тръгнахме по кратката пътека и бързо се озовахме до скалата. Пред скалата има пейка и беседка. Има пътеки по които скалата може да се обиколи от всички страни. Върнахме се по дългата пътека. От нея имаше изглед към града. Оказа се, че това е „пътека на ардинската поезия“. На дърветата имаше окачени дървени табелки със стихове от ардински поети. Разходката ни приключи за 30-40 минути. Все пак това беше само една голяма скала и две пътеки. Добре, че месттоста е гориста и по пътеките имаше сянка.