В непосредствена близост до летище Крумово край Пловдив се намира създаденият през 1991 година музей на авиацията. Експонатите на музея са подредени във външна и вътрешна сбирка и разказват историята на родната ни авиация.
История на музея на авиацията
Самият музей има интересна и дълга история за своето създаване. Идеята за създаването на такъв музей в България се заражда още през Първата Световна война, но до неговото фактическо откриване изминават цели 73 години. Първоначалната идея е да се създаде музей към авиационното училище на летище Божурище, което да е в помощ на обущаващите се пилоти. За съжаление тежките репарации за България след Ньойския мирен договор не позволяват на тази идея да види бял свят.
През 1942 година на летище Божурище е отредено място за експозиция на летателни апарати, но след края на Втората Световна война България отново е принудена да унищожи своята военна техника.
Следват годините на Студената война и Варшавския договор през които България подменя изцяло авиационния си парк и оборудване. Идеята за музей на авиацията отново набира скорост, но така и не успява да се осъществи до края на 80-те. Все пак именно през този период се събира по-голямата част от музейната сбирка. На определеното за целта място край летище Крумово започват да пристигат един по един, на собствен ход, транспортирани по шосе и въздух, цели или на части, бъдещите експонати на музея. Следва построяване на сградата, която да приюти бъдещия музей. Първоначално на 21 септември 1991 година е открита авиационна сбирка с 45 броя самолети и вертолети, а през 1994 година Военният съвет на ВВС решава сбирката да прерасне в Музей на авиацията.
Музейни сбирки
Музеят разполага богата колекция от летателни апарати, авиационни двигатели, авио и военно оборудване, радиолокационна техника и др. В сградата на музея са подредени две сбирки Въздухоплаване и авиация и Космонавтика.
Първата разказва историята на българската авиация от първите опити за летене до наши дни, представена чрез богат снимков материал, макети и оригинални части от авиационно оборудване. От експозицията с гордост научаваме за родните самолетостроителни фабрики, произвеждали стотици самолети. За подвига на български пилоти в двете световни войни свидетелстват сбирките с лични вещи, документи и отличия. Експонирано е ракетно и бомбово въоръжение, както и част от колекцията авиационни двигатели.
В залата Космонавтика е изложен спускаемият апарат на космическия кораб “Съюз-33”, с който се приземява първият български космонавт. Показани са разработки на БАН на космическа апаратура и специалната храна за космонавти. Колекция от снимки разказва за подготовката и излитането както на Георги Иванов през април 1979 година, така и на вторият ни космонавт Александър Александров през 1988 година.
В двора на музея са подредени сбирките от самолети, въртолети и радиолокационна техника. Показани са витлови, реактивни и безмоторни самолети, използвани от българската военна авиация от Балканската война до наши дни. Колекцията от вертолети съдържа от първите, пристигнали през 1957 г. в България вертолети, до съвременни модели.
Лични впечатления
Посетих музея на авиацията Крумово по време на лятната ни семейна екскурзия през 2019 година. На път от Перущица и Червената църква към Белинташ се отбихме да разгледаме музея. Всъщност посещението ни не беше случайно, а нарочно планирано, тъй като исках да осигуря интересни места за посещение на съпруга си. Като любител на техниката естествено остана много доволен. Денят беше горещ, а в залата на музея бе прохладно и достатъчно интересно, така че прекарахме там повече от два часа. Навън обаче огромния плацдарм с множеството самолети и въртолети за мен лично не приятно изживяване под палещото лятно слънце. Така,че повечето време прекарах на сянка под крилото на един от самолетите. За щастие в съседство се намира действащото военно летище и наблюдавах тренировъчните полети на пилотите, докато съпругът ми щателно изследваше един по един летателните апарати.
След горещия летен ден прохладата на планината ни зовеше, така че естествено се отправихме към Белинташ – Панорамната площадка на траките.
