За поредна година 1 януари ни изненада с необичайно топло време. Поради това бе особено подходящо за разходка и този път се разходихме на хълма Момина крепост във Велико Търново.

Хълм Момина крепост

Хълм Момина крепост ( на турски Къз-Хисар) е един от хълмовете опасващи старопрестолната столица Търновград. Хълма се намира източно от крепостта Царевец. Според древни исторически справки на него са открити следи от римско време : зидове, водопроводи и резервоари, които обаче не са проучени. Открити са някои арефакти като монети от Филип и Александър Македонски, както и мраморна плочка с изображение на бог Дионис, описана от археолога Карал Шкорпил. Смята се, че там е имало стратегическа крепост, предназначена да охранява отклонението от пътя Никополис ас Иструм – Кабиле към ранновизантийската крепост на мястото на днешния Царевец. По северният стръмен склон на хълм Момина крепост е имало резервоар и водопровод, който докарвал прясна вода от местността Ксилифор. По време на Второто българско царство по склоновете на хълма е имало неукрепен градски квартал, обитаван предимно от занаятчии.

Легенда за Момина крепост

Според една легенда записана през 1911 година няколко поколения след великите царе Асен и Петър на хълма живеел един от видните боляри на Търновград – Страшимир, който имал чудно хубава дъщеря на име Велислава. И както обикновенно става в такива истории девойката била влюбена в беден, но юначен момък – Боримир, който също „гаснел“ от любов по дъщерята на велможата. Боримир охранявал източната порта на Царевец и служел във войската на царя. А властният татко обрекъл момчето на сина на друг велможа, който не блестял с мъжественост и храброст, затова и красавицата не желаела дори да чуе за него. Храбрецът Боримир бил изпратен с царските войски в люто сражение с гърците. В деня когато Боримир победоносно се завърнал с армията, напразно очаквал да зърне Велислава на всенародните веселби. В това време в дома на Страшимир се подготвяла сватба, но ненадейно булката изчезнала от дома. Велискава стояла на стръмния рид на хълма Момина крепост и напразно се взирала към източната порта на Царевец. Там би трябвало да е нейният любим. Деляли ги няколко хиляди метра и река Янтра. Така без да успеят да се зърнат един друг, в миг на отчаяние и като акт на непокорство към коравосърдечния си родител Велислава се хвърля в пропастта. На сутринта е намерена мъртва на брега на Янтра, а Боримир изчезва „в дън гори“ и никой повече не чува за него. Така хълма получава името си Момина крепост (Девинград или Къз-Хисар на турски).

Разходка по рида на Момина крепост

Туристическия маршрут Момина крепост е съвкупност нт три преплитащи се маркирани пътеки между квартал Света Гора или село Малък чифлик от едната страна и местността Ксилифор от северната страна на рида. Пътеките са маркирани и указани с табели. Маршрута е приятен и лек и предлага пленителни гледки към старата част на Велико Търново. Откъм главният път София – Варна, точно след табелата за начало на град Велико Търново, зад мантинелата започва тясна пътечка, която преминава през старите турски гробища, и по лек наклон постепенно се изкачва на самия рид. Пътката преминава в черен път и преминава през борова гора, а след това по рида отново става тясна пътечка. Тук таме се срещат останки от древни зидове. По средата има изградена площадка с маса и пейка и красива гледка към града. В края пътеката отново минава през гора, този път шроколистна и стръмно се спуска към пътя за местността Ксилифор.

Накрая ще направя още едно историческо отклонение:

Земетресението от 1913 година

Като погледнете от рида към източния край на квартал Света гора ще забележите огромни скални късове, търкулнати на поляната. Всъщност поляната вече не е поляна, защото е обрасла с храсти, които пречат да се види колко са огромни скалите. Това са отронени от склона камени грамади при земетресението през 1913 година.

На 1 юни 1913 година Великотърновско е разлюляно от мощно земетресение магнитут 7 по скалата на Рихтер. Епицентърът е в Горна Оряховица. Сградите в двата града са разрушени на 80%. По-слабо са засегнати Люсковец, Дряново и Севлиево. Жертвите в Търново са около 100. Най-много пострадали има в 1-ва гимназия, която е била превърната в лазарет. Сред разрушените сгради са и някои църкви, строени от Кольо Фичето като църквата „Св. св. Петър и Павел“.

Повече за земетресението може да прочетете тук.

Новогодишна разходка из околнистите на Велико Търново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d