Посетихме Поморие в края на лятото и веднага усетих блаженството от това да отидеш на море извън сезона. Септември тук е особено вълшебен – все още достатъчно топъл, за да се насладиш на летните удоволствия, но без тълпите туристи, които изпълват града през юли и август.
Крайбрежната алея – душата на Поморие
Безспорно, една от най-приятните части от посещението ми е нашата разходка по крайбрежната алея. От едната страна – безкрайното Черно море, а от другата – автентични рибни ресторантчета и кафенета.
Морският бриз, крясъците на чайките и рибарските лодки, полюшващи се в залива, създават усещане за спокойствие и умиротворение. Намираме си една свободна пейка до надписа на Поморие. Отдъхваме за кратко, а аз наблюдавам симбиозата на море и небе докрая на хоризонта. Разходката по брега е приятна и зареждаща. Поемаме към стария град. Минаваме покрай паметника на Яворов и спираме за миг пред паметната плоча с изписан първият стих от неговата ода „Арменци“:
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно великиз „Арменци“ на П.К.Яворов
Паметникът на поета е издигнат на скалите, където е идвал да съзерцава морето в периода, когато е работел като телеграфист в местната пощенска станция.
Старото пристанище и фарът на Поморие
Неусетно достигаме до старото пристанище и фарът на Поморие. Минаваме покрай останките от някогашния интерхотел Поморие – символа на града презсоциализма. Силуета му, приличен на кораб е впечатляващ и днес. В ушите ми завучава песента „Семеен спомен за Поморие“ – на Стефка Берова и Йордан Марчинков. ( https://www.youtube.com/watch?v=dPwqd-Ke4QQ)
Първи стъпки в стария град
Поморие е като жива картина, където времето сякаш тече по-бавно. Разходката ни из старата част на града ни превежда по тесни улички с характерни къщи в черноморски стил. Фасадите са запазили духа на XIX век, когато градът (тогава наричан Анхиало) е бил процъфтяващо търговско и културно средище.
Старите къщи с техните дървени елементи и специфична архитектура разказват история за богатото минало на този уникален български град. На всеки ъгъл сякаш надничат истории от времето, когато гръцки и български търговци са развивали бизнеса си тук.
Музеят на солта – бялото злато на Поморие
Особено впечатление ми прави Музеят на солта – единственият по рода си в България. Разположен непосредствено до солниците, този музей разказва вековната история на солодобива в региона.
Научавам, че производството на сол тук датира още от римско време! Гидът обяснява по изключително интересен начин традиционните методи за добив, които по същество не са се променили от векове – морската вода се изпарява естествено в специални басейни под жаркото слънце.
Най-впечатляващото е, че и до днес солта се събира на ръка, точно както преди хиляди години. Излизам от музея с малко пакетче поморийска сол – сувенир, който ще ми напомня за това уникално място.
Поморийското езеро и пясъчната коса
След музея се отправяме към една от природните забележителности на района – Поморийското езеро с неговата впечатляваща пясъчна коса. Това свръхсолено езеро е отделено от морето само от тясна ивица пясък, простираща се на няколко километра.
Разходката по косата е истинско удоволствие – от едната страна морето, от другата езерото, а ние – точно по средата, между два водни свята. Солената лагуна е дом на множество птици, включително розови фламинго. За съжаление не успях да видя и разпозная интересни представители на птичия свят. Най- впечатляващото за мен обаче бе черният пясък. Навя ми някакъв далечен спомен от детството, когато съм била на такъв плаж. Контрастът на пясъка с белите миди, разпилени по него и особено с бялата пяна на соленото езеро, оставиха красив спомен у мен.
Преплитането на синьото на морето, бялото на солниците и розовия цвят на минералните води на езерото създава невероятна гледка, която остава завинаги в съзнанието ми.
Залезът – перфектният край на съвършения ден
Завършвам разказа на мястото, откъдето го започнах – крайбрежната алея. Това е префектното място за наблюдение на залеза над Поморийския залив. Денят преваля постепенно. Слънцето потъва бавно в морето, обагряйки небето в оранжево и розово.
Седя на брега и осъзнавам, че Поморие е много повече от просто морски курорт. Това е място, където историята, природата и традициите се преплитат, създавайки уникално преживяване за всеки посетител.
Тръгвам си с усещането, че ще се върна отново – може би през пролетта, когато цветята разцъфват, или пък през зимата, за да изпитам различно лице на този многопластов град. Но едно е сигурно – Поморие се превърна в едно от онези специални места, които оставят отпечатък в сърцето. Вече имам и своя „семеен спомен за Поморие“.
