50 години град Кричим

Град Кричим се намира в така наречената Родопска яка в югозападната част Пловдивка област. Намира се само на 20км. от областния център и сред най-малките градове в областта (около 8000 жители). Градът е разположен по поречието на река Въча, в основата на дълбоката ѝ каньоновидна клисура. През тази клисура преминава пътят за Девин, от който се набюдават красиви гледки от язовирите Кричим и Въча.

Кричим е част от Първото и Второто българско царство. Свидетелства за това са намерените останки от крепостите Малко и Голямо кале, както и така наречения Кричимски надпис.

Поглед набързо

Посетих града набързо в края на лятото през 2019 година, когато на връщане от язовир Въча, спряхме за кратка почивка. Първата информация за града получих от този надпис, поставен на пешеходния мост.

Кричим – 50 години град

Всъщност попаднахме по време на честванията на 50 годишнината и празника на града. По-късно минахме през още два полувековни града ( Перущица и Стрелча). Явно през 1969 година Тодор Живков е издал доста укази за преобразуване на села в градове. Дали, защото селата са били по-големи от представите за село, или пък така рязко се е увеличил делът на градското население в България?

Преминахме по моста над река Въча, която е естествен отток на язовирите Въча и Кричим и коритото ѝ е доста широко. В момента реката беше маловодна, поради сушата, но пък при нужда широкото корито може да поеме доста вода, без опастност от наводнение.

От другата страна на реката е разположен центъра на града. Нищо особено, „Хора и улици, град като град“ – както се пееше в една песен.

И ето ни в центъра – с нови плочки, пейки и градинки. Облагороден както в повечето български градове по Европейски програми.

А музиката започна да звучи, само че не тази песен, която цитирах по-горе, а друга. На импровизирана сцена пред общината изнесоха тонколони и започнаха подготовката на концерта, по случай 50-годишнината на града. Само, че ние нямахме време и си тръгнахме. Бързахме към Перущица, където бе следващата спирка от нашата екскурзия.

Тръгваме някъде, после назад.

Хора и улици,свят като свят.

Мими Иванова и Борис Годжунов – „хора и улици“
Кричим
Отбелязана с:

Едно мнение по „Кричим

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: