Кричим

50 години град Кричим

Град Кричим се намира в така наречената Родопска яка в югозападната част Пловдивка област. Намира се само на 20км. от областния център и сред най-малките градове в областта (около 8000 жители). Градът е разположен по поречието на река Въча, в основата на дълбоката ѝ каньоновидна клисура. През тази клисура преминава пътят за Девин, от който се набюдават красиви гледки от язовирите Кричим и Въча.

Кричим е част от Първото и Второто българско царство. Свидетелства за това са намерените останки от крепостите Малко и Голямо кале, както и така наречения Кричимски надпис.

Поглед набързо

Посетих града набързо в края на лятото през 2019 година, когато на връщане от язовир Въча, спряхме за кратка почивка. Първата информация за града получих от този надпис, поставен на пешеходния мост.

Всъщност попаднахме по време на честванията на 50 годишнината и празника на града. По-късно минахме през още два полувековни града ( Перущица и Стрелча). Явно през 1969 година Тодор Живков е издал доста укази за преобразуване на села в градове. Дали, защото селата са били по-големи от представите за село, или пък така рязко се е увеличил делът на градското население в България?

Преминахме по моста над река Въча, която е естествен отток на язовирите Въча и Кричим и коритото ѝ е доста широко. В момента реката беше маловодна, поради сушата, но пък при нужда широкото корито може да поеме доста вода, без опастност от наводнение.

река Въча в град Кричим
Изглед от моста над рекатаа в град Кричим
град Кричим. разположен от двете страни на реката

От другата страна на реката е разположен центъра на града. Нищо особено, „Хора и улици, град като град“ – както се пееше в една песен.

И ето ни в центъра – с нови плочки, пейки и градинки. Облагороден както в повечето български градове по Европейски програми.

А музиката започна да звучи, само че не тази песен, която цитирах по-горе, а друга. На импровизирана сцена пред общината изнесоха тонколони и започнаха подготовката на концерта, по случай 50-годишнината на града. Само, че ние нямахме време и си тръгнахме. Бързахме към Перущица, където бе следващата спирка от нашата екскурзия.