Крепост Лютица – мраморният град на Калоян

Крепост Лютица е българска средновековна крепост, съществувала от 9-ти до 14-ти век. Разположена е на връх Градището, едно от последните възвишения на Източните Родопи. Известна е още като Мраморния град на Калоян. Намира се югозападно от Ивайловград на надморска височина около 560 метра. Разрушавана е многократно‚ а в сегашния си вид е построена през 12 – 13 век.

По време на Първата българска държава (VII-XI в.) Лютица се намира в пограничен район и почти през целия този период влиза в пределите на Византийската империя, с изключение на Златния век на Симеон Велики, когато е била в български ръце. За първи път името на крепостта се появява в епископските списъци от времето на император Лъв VI.

Най-съществена връзка с тези земи има българският цар Калоян (1197-1207 г.). Чрез проведените от него военни кампании, той освобождава областта от византийско владичество. Крепостта Лютица се превръща в изходен пункт в походите на българската войска срещу латините – кръстоносци, които по това време са превзели Константинопол. Според византийските хроники след обсадата на Димотика (1206 г.) Калоян отстъпил назад към Родопите и поел по долината на Арда. Съвременникът и участник в събитията – рицарят Жофроа дьо Вилардуен, който е свидетел на оттеглянето, пише че българският владетел настанява войските си „в една подвластна нему крепост“. Някои историци са на мнение, че това е именно крепостта Лютица. Не случайно едно от имената, с които е известна старината е „Цитаделата на Калоян“.

При османското нашествие Лютица е завладяна без бой, в резултат на което тя не само, че не е разрушена, но и запазва статута си на епископски център. Така успява да просъществува чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение. Тогава нейните жители се преселват край близки минерални извори и основават село Лъджа (днешен квартал на Ивайловград).

Посещение на крепостта Лютица

След Атеренския мост пътят към крепостта Лютица продължава по трошенно-каменна настилка. Явно и този път се ремонтираше, защото имаше места с насипан чакъл, но в последната си част пътя става проходим само за високопроходими автомобили. Целият път от Ивайловград до крепостта е около 10км. и достига до входа на самата крепост, дори се влиза вътре в нея.

Към момента там нямаше никого, но явно беше, че се провеждат археологически разкопки. Лютица е цял град с площ от 26 декара. Дължината на крепостните стени е 60 метра, а формата на крепостта е елипсовидна. Укреплението има общо 12 правоъгълни кули и една осмоъгълна. Сред камъните, с които е изградена преобладава мраморът, откъдето и идва прозвището „Мраморният град“. Във вътрешността има останки от църква с доста внушителни размери.

От крепостната стена се открива прекрасна панорама към околността. Виждат се планините в Гърция. Казват, че от най-високата ѝ кула при ясно време се виждат минаретата на джамията в Одрин, но аз не успях да видя нищо подобно. Въпреки това гледките са пленителни.

Предполага, че след приключване на разкопките и най-вече на пътя крепостта ще се нареди наравно с Царевец и Трапезица сред историческите крепости на България. Тогава може би ще стане достъпна за масовите туристи, сега явно е само за „ентусиасти“.