Останките от Крепостта Букелон край село Маточина са разположени на плато в Сакар планина в непосредствена близост до българо-турската граница. Първоначално крепостта е била част от система урепителни съоръжения, охраняващи Адрианопол от север и вероятно е срината от готите. През IV век тук се води битка между настъпващите готски племена и римския император Валент, която завършва с пълен разгром на римската армия, а императорът загива в боя. През вековете крепостта е възстановявана и доизграждана.

Крепост Букелон

Крепостта е широка около 65 метра и е дълга 150 метра, а височината на останките от кулата достигат до 18 метра. Зидът е изграден от ломени камъни, споени с бял хоросан и 3-4 реда тухли с декоративна цел. Този вид крепости със самостоятелно укрепена сграда ( донжон), разположена в средата на укрепената област или долепени до стената са характерни за периода на Средновековието. Използвани са за боеве под обсада и последен отпор на врага.

Вукелон или Букелон е било епископско селище, подчинено на Адрианопол в периода от VII до XIII век. При архелологически проучвания са открити печати на местни владетели, както и некропол.

Крепостта Букелон край село Маточина и българските царе

Крепостта Букелон се свързва с битката на цар Калоян през 1205 година срещу кръстоносците. Според някои историци в подножието на тази крепост Калоян е пленил император Балдуин и дори плениният латински император е пренощувал в нея преди да бъде заведен в столицата Търново.

Освен това крепостта се свързва и с походите срещу Византия на цар Михаил III Шишман, проведени сто години по-късно. Историци твърдят, че Михаил Шишман е предвзел крепостта, а след това е бил принуден да я върне на византийците.

Първото археологическо изследване на крепостта е проведено през 1961 година, а последното през 2017 година. На хълма са разкрити останки от по-ранна крепостта стена, ограждаща целия хълм и стопански помещения. Сред откритите артефакти са върхове на стрели, битови предмети, украси за облекло, както и оловен византийски печат от XIV век и обгоряла монета на император Юстин II от VI век.

следи от последните разкопки

От крепостта се открива красива панорама към село Маточина и Сакар планина. Вижда се и телената ограда по границата ни с Турция.

По време на османското владичество крепостта загубва значението си и запустява. Спомената е в дневника на султан Мехмед IV, който през XVII век ловува в района. Тогава селището е наречено Фикла, впоследствие преобразувано на Фикел, с което име селото се именува до 1934 година, когато е името му е сменено с българското Маточина. Днес село Маточина е типично погранично село – обезлюдено и полуразрушено.

Нашето посещение

Крепостта Букелон край село Маточина бе последният обект, разгледан от нас през агустовското ни пътешествие из Източните Родопи. Вече бяхме извън Родопите – в Сакар планина. Както споменах в предния пост за скалната църква при село Михалич, пътуването до тук бе истинско изпитание за ходовата част на автомобила. Но връщането се превърна в драматично приключение и за нас самите. Имахме намерение оттам да се отправим директно към Ямбол през Елхово, но навигацията отново ни заблуди и пропуснахме отбивката. Започнахме едни обиколки по тесните и изронени пътища из околните села. Хубаво обиколихме Сакар планина, но накрая благополучно стигнахме местоназначението.

Крепостта Букелон край село Маточина

2 мнения по „Крепостта Букелон край село Маточина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: