Ако случайно или пък нарочно минавате прохода Котел-Омуртаг (някога известен като „Демир Капия“), то непременно се отбийте в Котел. Има какво да се види в малкото планинско градче.
Тук може да видите едни от най-добрите образци на дървената народна къща от късното Възраждане.
Освен неповторима възрожденска архитектура, Котел дава на българския народ цяла плеяда от забележителни личности, записали собствените си имена със златни букви в родната история. Георги Стойков Раковски, Георги Мамарчев, Неофит Бозвели, Васил Берон, д-р Петър Берон, Софроний Врачански са само част от титаните на българския възрожденски дух, служили на отечеството с пушка или перо.
История на град Котел
Пътят през прохода е определял съдбата на котленци и обуславял до голяма степен богатото историческо минало и място, което Котел заема в националната история. В самия град наличие на поселищен живот преди вековете на турското владичество засега не е открит, но неговите околности са били заселени още от древността. Градът според легендата е заселен, след като военни размирици наложили населението на село Новачка да търси ново място за заселване. Веднъж стадо коне се загубило. След дълго търсене селяните открили конете да пасат трева в чудна местност, известна сега като “Изворова поляна“. Измежду канарите извирала бистра студена вода. Красивата природа, тучните пасища удивили хората и те решили да се заселят на това място с дъх на бор и здравец. Най-ранни сведения за град Котел има в регистър от 1486 г. През първите векове на чуждото владичество са го населявали дервенджии (пазели проходите през Балкана) и джелепи (търговци на добитък – в случая на овце).
Забележителности в Котел
Започваме разходката от центъра на града, който ни посреща потънал в зеленина, с красиви цветни градинки. На площада е разположен паметника на Георги Стойков Раковски, а няколко метра по-надолу се намира Пантеона, в който се намират костите на бележития българин.
Във внушителната сграда-костница, чиято архитектура не се отличава особено от другите в страната, строени със същата цел, освен саркофага с костите на великия българин, са разположена и експозицията на Историческия музей. Експозицията е разделена символично на четири раздела, като за всеки е отредена отделна зала: Будители, Просветители, Бунтовници и Революционери.
Будители
Софроний Врачански
Най-известният сред котленските будители безспорно е Софроний Врачански. Роден е през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък със светското име Стойко Владиславов. Работи като книжовник и учител в родния си град, а през 1762 година е ръкоположен за свещеник. Среща се с Паисий Хилендарски, който му показва своята „История славянобългарска“ през 1765 година. Стойко Владиславов прави първия препис на Паисиевата история. През 1792 година напуска Котел, за да пътува до Цариград, Света гора и някои селища из България. Същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний Врачански.
От 1806 до 1812 година е един от най-видните представители на българския народ в отношенията с руското командване. На 10 януари 1808 година изпраща от Букурещ пълномощно на българския представител в Петербург от името на българската емиграция във Влашко. Това е първият опит да се привлече вниманието на руското правителство към българския политически въпрос. Вследствие на това през 1811г., е била учредена Българската земска войска. Софроний освещава бойното знаме и благославя воините-доброволци. През последните си години се оттегля в манастир край Букурещ.
Софроний Врачански е автор на два сборника с хистиянски и нравоучителни разкази, но най-известните му произведения са неговата автобиографична монография „Житие и страдание грешного Софрония“ и така нареченото „Софроние“, което е първото печатно произведение на новобългарски език и единственото произведение на Софроний отпечатано приживе.
Неофит Бозвели
Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир. Архимандрит Неофит Хилендарски Бозвели е един от организаторите на борбата срещу гръцкото духовенство, борба за църковна независимост и самостоятелна българска църква. Той обединява българската общност в Цариград и настоява за построяване на българска църква там, която да стане културно средище и ръководен център на българския духовен живот. Неофит Бозвели е възрожденски просветител, ревностен популяризатор на светското образование и радетел за откриване на български училища и български учители, които да преподават в тях.
Просветители
Петър Берон
Петър Хаджи Берович, както е истинското му име е един от известните възрожденски българи и просветители. Роден е през 1799 г. в Котел. Той е учен, енциклопедист, педагог, философ, естественик и дипломиран лекар. Автор на Живее и учи в Румъния и Германия, а в последствие и някои от големите европейски столици като Париж, Виена, Берлин, Лондон и Прага. Владее 9 езика и е автор на 20 книжовни труда и публикации. Най- известният му труд е Рибния буквар (1824) – първия български буквар. Починал е през 1871г. в Крайова, Румъния.
Васил Берон
Васил Берон (Васил Хаджистоянов Берон) е роден през 1824 година в Котел в семейството на Стоян Хаджибончев, собственик и търговец на добитък. Майка му, Жейна, е сестра на просветния деец Петър Берон. Първоначално учи в Цариград, а след това в Одеса. Той е дългогодишен директор на Болградската гимназия в Украйна. През 1856г. Д-р Васил Берон се установява в Търново като лекар. Там той започва активно да изучава миналото на града и поставя началото на археологическите разкопки. Днес една от гимназиите във Велико Търново носи неговото име.
Революционери
Георги Мамарчев
Георги Стойков Мамарчов, известен предимно като капитан Георги Мамарчев, е роден е в град Котел през 1786 година.
Става офицер във въоръжените сили на Руската империя и е назначен за командир е на батальон в българско доброволческо формирование в Руската армия, наречено Българска земска войска (1810 – 1812). С това формирование участва в Руско-турската война от 1806 – 1812 г. и във Френско-руската война срещу нашествието на Наполеон. Георги Мамарчев взема участие в редица сражения, отличава се като храбър воин.
Той е сред най-активните участници в подготовката на въстанието от средата на 1830-те години, станало известно като Велчова завера. След неуспеха ѝ е заловен на 4 срещу 5 април 1835 година в Плаковския манастир. Благодарение на руското си поданство избягва смъртно наказание, което сполетява всички останали ръководители на Велчовата завера. Наказан е със заточение в град Кония. По-късно е преместен на остров Самос. Георги Мамарчев умира на о-в Самос от естествена смърт на 16 юли 1846 г.
Георги Сава Раковски
Георги Стойков Раковски е роден в Котел през 1821г. под името Съби Стойков Попович. Семейството му е заможно. Баща му(Стойко Попович) и дядо му(Съби Попович) се занимавали с търговия на кожи, а майка му Руска Мамарчева е сестра на Георги Мамарчев. В чест на славния си вуйчо Съби сменя името си на Георги. В началото учи в килийното училище в родния си град, а след това в Карлово. В края на 1837 година заедно с баща си заминава за Цариград, където продължава образованието си в изтъкнатото гръцко училище в Куручушме. Под влияние най-вече на Неофит Бозвели и Иларион Макариополски Георги Раковски се включва в борбата за църковна независимост на България.
През 1841 година Раковски напуска Цариград и заминава за Браила, където се готви за бунт. Заради участие в този бунт е осъден на смърт от местните власти, но успява да избяга в Марсилия.
След завръщането си в Котел заедно с баща си Раковски участва в борбата на местните еснафи против чорбаджиите. Наклеветени пред османските власти като бунтовници, те са арестувани, осъдени на 7 години затвор и откарани в Цариград за излежаване на присъдата. В затвора Раковски престоява от 1845 до 1848 година. Излизайки на свобода, той отново продължава своята революционна дейност.
Следващи спирки по неговия път са Букурещ, Молдова, Русия, Сърбия. През 1862 година в Белград Раковски организира Първата българска легия, която участва в боевете с турския гарнизон на белградската крепост Калемегдан. Легията е разпусната след три месеца.
През 1867-1868 година с цел повдигане на освободително въстание на българите в Османската империя Раковски създава ново доброволческо формирование, наречено Втора Българска легия. За съжаление сърбите осуетяват плановете за обща борба османците и легионерите преминават от Сърбия в Румъния. Там Георги Раковски умира на 49г. в Букурещ, а сподвижниците му сформират четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Възрожденски дървени къщи
След дългото историческо пътуване в музея излизаме и тръгваме по улиците сред старите къщи.
Галатанското училище
Галатанско училище е построено през 1869 г. и е последната училищна сграда от епохата на Възраждането. То е и единствената обществена постройка, оцеляла от опустошителния пожар през 1894 г. в град Котел. В момента в него се помещава етнографската експозиция “Старокотленски килими и тъкани”. Основно място е отредено на класическия котленски килим. Показани са отлично запазени тъкани на средна възраст 150 – 200 години.
Посещавала съм Котел 2 или 3 пъти и всеки път откривах нещо ново и интересно. Последният път открих тези пейки. Намират се точно до паметника на Петър Берон срещу Галатийското училище.
