„Пустите клисурци, станали московци…“

Клисура е един от градовете, оставили ярък отпечатък в българската история, свързана с Априлското въстание. След „пукването“ на първата пушка в Копривщица и написване на прочутото „кърваво писмо“ на Каблешков, местният революционер Никола Караджов лично донася писмото в Клисура. И „пустите клисурци“ се включват във въстанието. Започва трескава подготовка и „изпробване“ на черешовото топче на местността зли дол над града. Вазов описва еуфорията от събитието в романа Под Игото.

Да си припомним

Върхът Зли дол, на североизточния край на града, имаше хубаво стратегическо положение. Той командуваше на околността и държеше ключа на друма, който свързва Клисура със Стремска долина… Оттук погледът потъваше далеко във вълнообразните голи поляни на изток, по които се мяркаха далегледните стражи, съставляющи „веригата“ на клисурската армия.

………………………………………………………………..

Днес се забелязваше особено оживление там. Някаква бодрост светеше в погледите. Но те не бяха обърнати към посоката, отдето се очакваше врагът, а към дола, в който се гнездеше Клисура. Всички се взираха напрегнато в пътеката, що извиваше по урвата насам. Там един въстаник, с гигантски ръст, носеше нещо бяло, дълго, цилиндрообразно на рамо. Подире му една жена, пълна и снажна, селянка по облекло, идеше, прегъната под едно бреме, очевидно много тежко.

Именно в тия двама хора бяха впити всички погледи. И имаше защо: те изнасяха артилерията до Зли Дол!… Тя състоеше всичко на всичко от един черешов топ. Той беше на рамото на гиганта. Снарядите, състоещи от железни късове, куршуми, цигански гвоздеи, петала и пр., висяха в торба на гърба на селянката.

Очите на въстаниците пущаха пламък от удоволствие; въодушевление общо завладя Зли дол!

……………………………………………………………………………………………

Въстаниците горяха от нетърпение да чуят гласа на първия български топ! Детинска радост и възторг неописуем вълнуваше всички. Някои плачеха…

……………………

– Хора бре! Да знаете, че ще пукне топчето, за да го опитваме, …….. та да се не плашат жените и дечурлигата,

………………………….

В трепетно ожидание на гърмежа въстаниците поотбягнаха надалечко, други легнаха в окопите, за да не видят нищо, някои даже си запушиха ушите с пръсти и замижаха. Няколко секунди минаха в ужасно, неизразимо напрежение на нервите… Синият дим все се пушеше над фитила, но не успяваше да го запали. Сърцата биеха до пукване. Това мъчително състояние ставаше нетърпимо… Най-после, по фитила прехвърча бяло пламъче, запуши се и той и веднага топът издаде някакъв немощен, сърдит, дрезгав звук, като кога чупиш суха дъска, нещо прилично на остра кашлица, и се покри с гъст облак дим… От тая кашлица топът се цъфна, а джепането си изхрачи само няколко разкрача далеч… Мнозина от налягалите въстаници даже не чуха гърмежа му…

из „под игото“ Иван Вазов

Паметник на Боримечката

Минавайки по подбалканския път отдалече забелязахме паметника на Боримечката и решихме да се отбием да го видим. Прототип на Вазовия герой е Иван Танков – реално съществувала историческа личност, роден в Клисура и участник в Априлското въстание.

Мястото е оформено като малък парк и е приятно за разходка. Паметникът е дело на скулптура Методи Измирлиев и е поставен по случай 100-годишнината от Априлското въстание. В началото има и паметна плоча, която напомня за събитията през 1876 година.

На 26 април многоброен башибозук обгражда Клисура. Клисурци не успяват да удържат атаките на турците. Отстъпват махала по махала, като много от въстаниците загиват в схватките, а останалите се оттеглят. Над 200 от селяните, които не успяват да избягат, са зверски изклани. Жертвите са предимно жени, деца и старци. Панайот Волов прави повторен опит да срази турската орда в тил. Но и този опит е трагично неуспешен. За зла участ проливният дъжд намокря барута на въстаниците и техните пушки не могат да стрелят.

От местността се открива чудесна панорама към Средна гора и градчето сгушено в нея.

Няма как да не се отбием и да го разгледаме.

Град Клисура

Клисура е малък град, но е популярна туристическа дестинация поради близостта му с Копривщица, подбалканския път Карлово-София и най-вече заради героичното си минало.

На площада в центъра е издигна паметник на Никола Караджов ( 1841-1876), ръководителя на клисурските въстаници. След разгрома на четата на клисурци при Зли дол, той прави опит заедно с Панайот Волов и Георги Икономов да избяга, но е застигнат от турска потеря в местността местността Равна река, където загива, прикривайки с тялото си своите другари.

паметник на Никола Караджов – град Клисура

Историческият музей на Клисура се помещава в срадата на читалище-паметник „20 април 1876“, открита през 1926 година по повод 50-годишнината от Априлското въстание. Признателните жители на Клисура са събирали средства за строеж на сградата повече от 30 години. Сред експонатите на сградата са камбаната, оповестила началото на въстанието и оригинално черешово топче. В музея е уредена галерия с творби на видни български художници.

Читалище – паметник „20 април 1876“

В Клисура са запазени и няколко типични възрожденски къщи. Една от тях е Павурджиевата къща. В нея е уредена етнографска сбирка, а в двора се намира единствената запазена розоварна от този период. В тази къща е учереден и Тайният революционен комитет за подготовка на Априлското въстание.

И накрая – едно възстановено черешово топче, което да напомня на посетителите на Клисура за славната априлска епопея.

възстановка на черешово топче

Клисура
Отбелязана с:    

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: