Златоград – град на изобилието

Златоград е най-южният град на България. Разположен е по долината на река Върбица в най-южната част на Източните Родопи. Някога Златоград се е наричал Беловидово – заради ослепително белите му къщи. А турското робство е носел името Даръ-дере т.е. тясно дере. След Освобождението от турско робство, градът получава днешното си име – Златоград. Макар, че тук няма находище на злато, счита се, че залежите на олово-цинкова руда са причина за избор на това име. Според друга версия името Златоград се дължи на тютюна ( „зеленото злато“) – основния поминък в района.

История

Златоград е селище с богата култура и многовековна история. Археологическите и историческите паметници доказват, че този край е бил населен с траки, славяни и българи. В района има следи от старо селище – развалини от църкви, крепостни стени, пътища, мостове. През Възраждането градът се развива като център на българщината в Източните Родопи. Тук са построени най- старата църква в Родопите „Успение Богородично“ ( от 1834г.), както и първото килийно училище в района. Тук е открит и най-стария писмен паметник от Родопското Възраждане – „Златоградски писмовник“ (датиращ от 1852г.).

Етнографски комплекс Златоград

В сърцето на града се намира етнографският ареален комплекс „Златоград” – един музей на открито, включващ етнографски музей, занаятчийски работилници и експозиции. Постройките в резервата показват как е изглеждало селището преди повече от 150 години. Къщите се отличават с белите си зидове около дворовете, облите комини, широките дъбови врати, прохладните чардаци и еркерите на горните етажи. На долния етаж са били дюкяните, а в двора на къщата – кладенец.

Поради мекия климат местните жители са отглеждали много овце и кози и поради големия добив на вълна и козина са се развили занаяти като абаждийство, тъкачество, гайданджийство, мутафчийство

Въпреки, че имахме две нощувки в Златоград не успяхме да отделим достатъчно време за разглеждане на самия град и етнографския комплекс. Всъщност, обходихме го, но музеите и дюкяните вече бяха затворени. Но някой друг път може би ще имаме повече време. Иначе градът беше доста оживен и пълен с туристи, което ме изненада приятно, макар че предпочитам по-спокойните места. Местнят туристически бизнес явно не е „пострадал“ много от пандемията за разлика от някои други места, които посетихме.

И накрая две снимки от моста над река Върбица в новия център на Златоград.

На отиване от Кърждали към Златоград пътувахме край реката и с тъга наблюдавахме колко е маловодна, но съдейки по широкото корито явно през другите сезони тук тече много вода. Според историята, разказана в официалния сайт на Златоград, турското име Даръдере, може да идва и от думите „Дер-и-Дааре„, преведени като „врата на водата, на изобилието„. Дано да е така – златният град на България, да е град на изобилието…