Пролетна разходка в покрайнините на Велико Търново
Един от популярните пешеходни туристически маршрути в покрайнините на Велико Търново е екопътека Картала. Пътеката започва от едноименния квартал на града, преминава през няколко водопада и пещери и достига до Преображенския манастир. Името местността идва от турското „Картал баир“, което означава хълм на орлите. По тази логика вероятно отсрещният хълм е наречен Гарга баир.
Екопътека Картала всъщност са няколко пътеки, които се преплитат и разделят по маршрута. По протежение на екопътеката са изградени мостчета, парапети, стълби и е поставена маркировка. Разходката е приятна и не много трудна, а гледките са изумителни през всички сезони.
Ние си направихме една кратка разходка по част от екопътеката. Тръгнахме от покрайнините на квартал Картала. На времето там имаше указателна табела, но сега малкия паркинг е превърнат в строителна площадка и табела нямаше. В началото пътеката се спуска по широк черен път, покрай градини и места за „лично ползване“. Първият ориентир е старата чешма. Има три маркировки: жълта, червена и синя. По жълтата маркировка е най-леката за ходене пътека, която преминава през първото дере и първия водопад . По тази пътека след дерето може да се достигне до старата част на Велико Търново.
Водопадите по екопътека Картала
След посещението на пълноводния Христовски водопад и водопадите край севлиевското село Крушево, отново сме в търсене на водопади. Този път по екопътеката на Картала. Става въпрос за два водопада, разположени съответно в първото и второто дере. Пътеката със жълта маркировка минава последователно през двете дерета.
Ние, обаче поехме по червената пътека, която се отделя от жълтата след първото мостче.
Така се изкачихме на платото над дерето, откъдето се разкриват гледки към северния вход на Велико Търново и Гарга баир. Люлякът вече е напъпил и след седмица-две пътеката ще бъде в пълната си прелест.
Червената пътека преминава над второто дере и продължава до Преображенския манастир. От тази пътека се отклонява друга пътека, макрирана със синя маркировка, която се спуска до големия водопад. Спускането към водопада от тази пътека е малко „екстремно“ приключение, тъй като се преминава по няколко метални стъпала, забити в скалата. До стъпалата е поставено метално въже за обезопасяване. За щастие става въпрос само за няколко стъпала…
Самият водопад е висок около 7-8 метра, а скалите над него се извисяват на неколкократно по високо. Водата пада на две струи, които се разбиват в скалите и продължава да тече надолу по дерето. Изградено е мостче и маса за почивка и пикник. От другата страна на мостчето отново бяхме на жълтата пътека и по нея „лежерно“ се завърнахме към първото дере и малкия водопад.
Така приключи нашата пролетна разходка по част от екопътека Картала. Останахме заредени с положителна енергия и красиви гледки.
