Езерото Маджоре

(част 1-ва от пътешествие Италиански езера 2025)

В първия ден от нашето пътешествие посетихме езерото Маджоре.

Информация за езерото Маджоре

То е второто по големина езеро в Италия (след Гарда) и се намира на границата между Италия и Швейцария. Разположено е в подножието на Алпите, като южната му част попада в област Ломбардия, западният бряг – в Пиемонт, а източният – в кантона Тичино в Швейцария. Езерото е с дължина около 65 км, площ 212 км² и максимална дълбочина 370 м. Бреговете му са разнообразни – от стръмни алпийски склонове до по-полегати и изпъстрени с средиземноморска растителност крайбрежия. Благодарение на мекия климат, около езерото виреят камелии, азалии и дори палми и лимонови дръвчета.

---

Перлата на езерото Маджоре – Боромееви острови

Пристигнахме в град Стреза с влак. Това е един от най-известните курорти на Маджоре – със своите елегантни хотели от Belle Époque епохата, крайбрежна алея с палми и прекрасни гледки към Боромеевите острови. Стреза от XIX век насам е предпочитано място за почивка на аристокрацията и артистичния елит.

След като си оставихме багажа и обядвахме, се отправихме към брега на езерото. Качихме се на лодка, която обикаля Боромеевите острови. Те носят името на фамилията Боромео – могъща миланска аристократична династия, която от XV век владее островите и ги превръща в резиденция и градини.

Изола Белла – Красивият остров

---

Най-напред слязохме на Изола Бела. Тук се намира пищният бароков дворец, построен от граф Карло III Боромео през XVII век в чест на съпругата му Изабела. Дворецът е известен със своите богато украсени зали, колекции от картини и мебели. Зад него се разпростират терасовидни италиански градини с екзотични растения, статуи и пауни, които свободно се разхождат. Въпреки големите горещини обиколихме цялата градина.

Рибарският остров

След това се качихме отново на лодката и слязохме на Изола дей Пескатори (Рибарския остров). Това е най-малкият и единствен постоянно населен остров от групата. Атмосферата е съвсем различна – тесни улички, традиционни рибарски къщи и множество малки ресторанти с риба от езерото. Ние се разходихме из уличките и го обиколихме отвсякъде.

Изола Мадре

Накрая стигнахме и до Изола Мадре – най-големият от островите. Още през XVI век тук фамилията Боромео изгражда вила, около която се оформя изключителна ботаническа градина. В нея виреят редки екзотични растения, камелии и магнолии, както и свободно движещи се пауни, фазани и папагали.

---

Вечерта се разходихме из самия град Стреза. А на следващата сутрин взехме ферибота за Лавено-Момбело (или накратко Лавено). Пътуването беше много приятно, тъй като времето бе все още прохладно.

Пътуване по езерото с ферибот

Фериботът първо мина покрай малкото градче Бавено – известно със своите розови гранити, които са използвани за изграждането на катедралата в Милано и много други важни сгради. Днес Бавено е спокоен курорт с елегантни вили от XIX век.

След това лодката отново обиколи покрай островите и се упъти към Вербания – най-големия град на езерото и административен център на провинция Вербано-Кузио-Осола. Градът е образуван през 1939 г. от обединяването на два по-малки – Интра и Паланджия. Въпреки че имахме само 40 минути, успяхме да усетим оживената му атмосфера и да видим част от крайбрежната алея.

Лавено и лифта

Накрая пристигнахме в Лавено. Целта ни там беше прочутият лифт – т.нар. „кофа-лифт“ (Funivia di Laveno). Той представлява уникална кабинкова система, в която вместо обичайни кабинки има открити метални „кофи“ – малки цилиндрични кошове за по двама души. Лифтът е построен през 1963 г. и се изкачва на височина от 1100 м до връх Сасо дел Феро. Оттам се открива впечатляваща панорама към езерото Маджоре, Алпите и дори към Монте Роза при ясно време. Историята на лифта и неговата необичайна конструкция правят изживяването още по-интересно.

---

Като цяло езерото Маджоре много ме впечатли с природните си красоти – комбинация от алпийски върхове, романтични градчета и аристократични градини.

Информация за пътуването и настаняването

Пътувахме с влак от Милано Централе, като ползвах IVOL Pass, карта, която покрива целия обществен транспорт в област Ломбардия. Повече за картата можете да прочетете тук. За настаняване ползвах хотел от Букинг. Резвервирах в централната част, защото исках да бъде близо до пристанището, но не съм особено доволна, защото беше без климатик и беше много шумно. Всички заведения за хранене на на централния площад и до късно е шумно, а рано сутринта включиха някави помпи за поливане.

Какво пропуснах да посетя

Поради недостатъчното време не успях да посетя няколко места около езерото, които също заслужават внимание:

Локарно и Аскона (Швейцария) – разположени на северния бряг. Локарно е най-слънчевият град на Швейцария и домакин на известния кинофестивал. Аскона пък е смятан за „перлата на езерото“ – артистичен град с тесни улички, крайбрежна алея и атмосфера на бохемско убежище.

Арона – живописно градче на южния бряг на Маджоре. Тук се намира прочутата статуя на Сан Карло Боромео (на местен диалект „Санчарлоне“) – една от най-високите статуи в света (23 м). Вътрешността ѝ е куха и може да се изкачи до върха за панорамна гледка към езерото.

Rocca di Angera – средновековна крепост на отсрещния бряг, отлично запазена, с богата история, музей на куклите и невероятна гледка от върха на хълма.

Канеро Ривиера и островчетата Castelli di Cannero – малко курортно селище, известно със своя мек климат и цитрусови дръвчета. Срещу него, насред езерото, се виждат живописните руини на замъци, издигнати върху скалистите островчета Канеро. Те са обвити в легенди за пирати и благороднически фамилии.