Езерото Лугано и град Лугано

(част 3-та от пътешествие Италиански езера 2025 )

Една от причините да изберем град Комо за по-дълъг престой бе близостта до швейцарския град Лугано. От Комо до Лугано пътувахме с влак около 40 минути, а границата между Италия и Швейцария е само на 10 км.

Град Лугано

Лугано е най-големият град в кантон Тичино – италианскоезичната част на Швейцария. Предполага се, че името Лугано произлиза от латински език, от думата lucus, която означава „свещено дърво“. Местните жители, които говорят ломбардски език, го наричат Lagh de Lugan, а на немски е Luganersee. Езерото има и съвсем различно местно име – Церезио, както е било наричано от древните римляни.

Езерото Лугано

Езерото Лугано (Lago di Lugano) се простира между Швейцария и Италия, с площ около 48,7 км² и максимална дълбочина 288 м. Формата му е нестандартна, силно издължена и същевременно извита. Средната му ширина е около 2 km, а дължината – 36 km. Приблизително по средата е разделено от скалисти плитчини, върху които изкуствено е направен насип. По този провлак е прокарана международна магистрала и железопътена линия. Скалистите и зелени склонове, които го обграждат, го правят изключително живописно. Езерото е по-малко застроено от Комо и същевременно предлага невероятни панорамни гледки към околните планини и малките населени места по бреговете.

Фуникулярът към връх Сан Салвадоре

Първо видяхме езерото от високо. Слязохме на спирка Лугано Парадизо и се качихме на фуникуляра към връх Сан Салвадоре. Гледката от върха е просто впечатляваща – виждат се зелени склонове, различни части от езерото и множество малки градчета и селца в околността. Това е една от най-красивите панорами, които съм виждала.

Панорама от връх Сан Салвадоре

Връх Сан Салвадоре (Monte San Salvatore) се издига на 912 м надморска височина и предлага 360-градусова панорама, която обхваща езерото Лугано, околните планини и далечни върхове в Швейцария и Италия. От върха се откриват впечатляващи гледки към:

Езерото Лугано (Lago di Lugano): Със своите сини води, езерото се простира между Швейцария и Италия, като създава усещане за спокойствие и хармония.

Град Лугано: Разположен в подножието на планината, градът е видим в цялата си прелест, с характерната си архитектура и зелени площи.

Планините на Тичино: Включително Монте Лема, Монте Тамаро и Монте Пицо Вогорно, които се издигат на север от Лугано и предлагат възможности за туризъм и планински преходи.

Алпите: При ясно време, на хоризонта се виждат далечните върхове на Монте Роза и Монте Бренина, които се намират в Швейцария.

Планината Сигиньола (Sighignola): Разположена в Италия, на югозапад от Лугано, тя е известна със своето прозвище „Балконът на Италия“ заради невероятната си гледка към езерото и град Лугано.

И отново „българска следа“ – на изхода на фунуляра бе поставена благодарствена табела на много езици сред които и на български. Изкуших се да я снимам, макар и с правописна грешка.

Разходка по брега на езерото и центъра на града

След спускането от фуникуляра се разходихме по брега на езерото и стигнахме до центъра на Лугано. Атмосферата тук е напълно различна от Комо – чистота, ред и подреденост. Вероятно си спомняте една реклама на шоколад от близкото минало, която започваше с фразата: „Швейцарски е нали?“ е, обликът на град Лугано е настина „швейцарски“. Архитектурата съчетава средиземноморски стил с швейцарска прецизност, а търговската улица привлича с безкрайни витрини на магазини за часовници, бижута, банки и универсални магазини. По терасите на сградите често има цветя, които създават много приятна атмосфера.

В горния край на града по брега има красив парк, който напомня на ботаническа градина – с редки растителни видове и цветни алеи. В края на парка има градски плаж, където местни жители и туристи се наслаждават на водата. Там се влива и местната река, която допълва спокойната и живописна атмосфера.