Пътуване по езерото Комо

(част 4-та от пътешествие Италиански езера 2025 )

На четвъртия ден от нашето пътешествие обиколихме езерото Комо, по-точно само ръкава Комо.
Насочихме се към така наречения „златен триъгълник“ на езерото Комо – Беладжио, Варена и Менаджио. За транспорт ползвахме автобуси и ферибот.

Най-напред взехме автобус от град Комо до Беладжио. Пътуването трая около 1 час. Пътя се виеше покрай езерото и преминаваше през няколко малки селца. На места беше толкова тесен, че автобуа преминаваше буквално на няколко сантиметра от стените на къщите. Последната спирка на автобуса бе в близост до крайбрежната градина на Беладжио.

Кратка разходка из Беладжио

Беладжио е живописно разположено на върха на полуострова, където езерото се разделя на двата си клона към Комо и към Леко. наричат го „бижуто“ на езерото, може би и затова, че името му съдържа думата „bella“ (хубав). Централната част на градчето („Il Borgo“) впечатлява с тесни калдъръмени улички, малки бутици и ресторанти с романтична атмосфера. Основен туристически обект са градините на Villa Melzi, но ние ги пропуснахме. След градините на Изола Белла и градски парк в Лугано, мисля, че не биха ме впечатлили особено. Разходихме се до носа Punta Spartivento, откъдето се виждат едновременно и трите клона на езерото.

Варена – следващото „бижу“ на езерото Комо

След това с ферибот се отправихме към Варена.
Варена е малко градче, възникнало като рибарско селище, но днес е сред най-посещаваните места на езерото. Калдъръмените улици и цветните къщи слизат стръмно към брега. Особено популярна е „Алеята на любовта“ – крайбрежна пътека, която в летните месеци е пълна с туристи. Както се изрази нашият любезен домакин от къщата за гости в Комо: „Във Варена трябва да се ходи през зимата. Тогава си само ти и кучето ти.“
Все пак успяхме да стигнем до центъра и да го разгледаме. За съжаление бе твърде горещо и се отказахме от изкачване към Castello di Vezio, макар да знаех, че оттам се откриват чудесни панорами към езерото. Замъкът датира още от Средновековието (XI–XII век) и е известен със своята кула и възстановени отбранителни стени. В него често се организират изложби на оръжия и демонстрации на соколарство, а пътеката от Варена до върха трае около половин час.

Менаджио и пътуване по другия бряг на езерото

След Варена се отправихме към Менаджио, откъдето взехме автобус по другия бряг в посока към Комо.
Менаджио е спокойно градче с дълга крайбрежна алея, където се редят кафенета и ресторанти с изглед към водата. В околността се намира и Villa Mylius-Vigoni – красива вила с художествена колекция и панорамни градини, отворени за посетители при определени събития. Атмосферата тук е по-лежерна в сравнение с Беладжио и Варена, което прави Менаджио приятно място за отмора след оживения ден.

Пътьом слязохме и в Чернобио, известно със своите великолепни вили, собственост на богати и известни хора.
Сред най-известните са Villa d’Este – бивша резиденция, днес луксозен хотел със световна слава, Villa Erba, използвана за културни събития и изложения, и Villa Bernasconi, построена в стил Арт Нуво и превърната в музей. Градчето съчетава аристократичната елегантност на тези имения с уютната атмосфера на малките улички и пристанището.

Езерото Комо

Езерото Комо (Lago di Como) е третото по големина в Италия и се намира в северната част на Ломбардия, близо до границата със Швейцария. То има формата на обърнато „Y“ и дължина около 46 км, с площ от 146 км² и максимална дълбочина 410 м, което го прави едно от най-дълбоките езера в Европа.

Бреговете му са заобиколени от Алпите и хълмовете на Комо, което създава уникален микроклимат – мек и подходящ за отглеждане на средиземноморски растения като лимони, магнолии и азалии. Комо е известен с красивите си крайбрежни градчета и вили, които се простират покрай езерото, както и с възможностите за плаване с лодка, водни спортове и планински преходи в околността.

Езерото Комо привлича туристи с комбинацията си от алпийска природа, исторически градове и аристократични вили, което го прави едно от най-романтичните и живописни места в Италия. За жалост тази му слава го е превърнала в „претъпкано от туристи“ място, което вече сериозно вреди на репутацията му.

Какво пропуснахме

Когато подговях пътешествието по Италианските езера бях си набелязала още няколко обекта около езерото Комо, които са малко в страни от туристическия поток. Но поради горещото време и най-вече, това, че ползвахме градски транспорт, а не кола, реших, че е по-удачно да ги пропуснем.

• – Нессо – по пътя между град Комо и Беладжио се намира живописното селце Нессо. Най-забележителното там е долината на местната река ( Orrido di Nesso). Мислех, че думата „orrido“ означава нещо като дере, падина или каньон, но от нашия домакин разбрахме, че буквално тя се превежда като „ужасен“. Нашите съседи по стая от къщата за гости ( младо семейство от Полша) бяха посетили Нессо и бяха във възторг от него.
• – Порлѐца – това е малко градче на 12 км. от Менаджо. Разположено е на северните брегове не езерото Лугано в територията на Италия.
• –Balcone d’Italia – това е площадка, разположена високо в планите над езерото, от която има видимост към езерото Лугано. Отдалечена е на 20км от село Арджѐньо и е достъпна с автомобил.