Дряново е малко китно градче в полите на Предбалкана, запазило своя възрожденски облик. Известно е като родното място на майстор Кольо Фичето. По-известните забележителности са: Моста на Кольо Фичето, Историческия музей, Лахчиевата къща, Икономовата къща, църквите Св. троица и Св. Никола и Часовниковата кула.

Една кратка разходка из Дряново

Преди една седмица посетих Дряново по работа, но тъй като се наложи да изчакам около 2 часа, реших да ги запълня с един кратък туристически тур из града. Макар, че не посещавам града за първи път (само през последните две седмици 4 пъти пътувах до там), това беше първата ми разходка като турист.

Когато пътувам с туристическа цел някъде първо се запознавам с историята и забележителностите на мястото, за да съм наясно какво да гледам и какво да посетя. Този път обаче бях „неподготвена“. Направи ми впечатление, че Дряново е добре организиран откъм туризъм град. Има указателни и информационни табели към по-важните забележителности, така че  дори и без предварителна подготовка, случайно попаднал турист няма как да пропусне нещо. А информацията, за това, което не успях да разбера на място си я „набавих“ в последствие от Интернет.

Най-напред се отправих към Историческия музей. Намира се в старата част на Дряново в близост до църквата Св. Троица и комплекса от стари къщи. На площада пред него се издига паметника на майстор Кольо Фичето.

Паметник на Кольо Фичето в Дряново

Исторически музей

Експозицията също е посветена на гениалния възрожденски строител. Показани са снимки и макети на по-голямата част от неговите строежи.

Никола Иванов Фичев, както е официалното му име е роден през 1800-та година в Дряново и умира през 1881г. във Велико Търново. Майсторът създава свой собствен стил в строежа на православни храмове, като обогатява фасадата с естетически орнаменти и корнизи. Едни от най-известните му творби са църквите „Св. Константи и Елена“ във Велико Търново /строена през 1872 –1873/ и „Св. Троица“ в Свищов /строена 1865 – 1867 /. И двете църкви са трикорабни базилики с централен купол и камбанария, като камбанарията на свищовската църква е достроена по-късно от друг майстор. Уникалното в тези църкви са и така наречените „въртящи колони“, които са поставени на входа, за да показват здравината и устойчивостта на сградата.

Сред градските сгради най-известни са Къщата с маймунката във Велико Търново / 1849 г. /, Икономовата къща в Дряново / 1859 г. / и хана Хаджи Николи / Велико Търново, 1858 г. /, която се определя като най-красивата сграда с обществено предназначение по българските земи от епохата на Възраждането. Освен за частни лица уста Кольо Фичето строи и по „държавни поръчки“. Негово дело е и сградата на конака във Велико Търново / 1872 –1875 /.

Но най-известни са от обектите с обществено предназначение са неговите 5 моста, от които най-известни са мостовете на река Дряновска в Дряново, на река Янтра при Бяла  и покритият мост на река Осъм в Ловеч. За моста при град Бяла и покритият мост в Ловеч няма какво да пиша, те са добре известни обекти, за моста в Дряново след малко.

В края на експозицията имаше и родословно дърво на майстора и неговите наследници до наши дни.

Църкви в Дряново

След музея надникнах в двора на най-старата църква в Дряново – Света Троица. Построена е през 1845-1847 г. на мястото на стар храм по поръчка на местния богаташ Станю Лафчиев, който е издействал разрешението за строеж, а и вероятно го е спонсорирал.

Църква Св. Троица, Дряново
Църква Св. Троица, Дряново

Пред сградата на храма имаше друга по-малка сграда, на която пишеше, че е била килийно училище.

На отсрещната страна на площада срещу Историческия музей са намира Лахчиевата къща, известна още като  „къщата без пирони“, защо може да разберете тук. Освен това в къщата е разположена етнографска експозиция показваща градския бит от края на XIX и началото на XX век.

Лахчевата къща в Дряново

Продължих с разходката в посока на новия център на града. В момента извършваха основен  ремонт по главната ул. Шипка и не беше особено приятно за разходка. Надявам се след завършване на ремонта градчето да стане още по-уютно и привлекателно за туристи.

Следващата ми спирка е отново творение на майстор Кольо Фичето – църквата Св. Никола. Тъй като стъпалата пред нея бяха в ремонт, заобиколих от страни за една снимка:

църква Св. Никола, Дряново
църква Св. Никола, Дряново

В центъра на Дряново

В съседство с църквата Св. Никола се намира гимназията, която носи името на роденият в Дряново възрожденец и народен будител Максим Райкович. Истинското му име е Минчо Райков Крински. Участва във Велчовата завера и като доброволец в Кримската война, а в завещанието си оставя средства за училищата в Търново, Дряново, лясковец и Галац. (Училището в гр.Лясковец също носи неговото име).

Централната част изобилства от паметници на възрожденци и известни личности. Друг бележит българин, роден в Дряново е писателят Рачо Стоянов. Неговият паметник е разположен над самата главна улица.

Минах покрай училището и слязох на главната улица точно пред Икономовата къща. Построена през 1859г. за свещеник Васил Икономов, който бил приятел на Кольо Фичето. За съжаление видях къщата само откъм улицата, а в последствие разбрах, че истинската ѝ красота е от към двора. Можете да прочетете повече за къщата тук.

До къщата има малка градинка, в която е издигнат паметник на Апостола, а до него е Часовниковата кула на Дряново.

Часовниковата кула на Дряново

Днешната кула не е оригинална. Издигната е от дряновци през 1984г. За ориналната се знае, че е построена през 1778г., като през 1883г. двама тревненски майстори са изработили часовниковият механизъм, който е реставриран и работи и до днес. Мястото на оригиналната кула било около 60 метра южно от сегашното. Сега за кулата има красив парк с шадраван. През зимата шадраванът не работи, но пред коледно от общината са поставили градската елха, а фигура на Дядо Коледа със шейната привлича малчуганите на града.

В централната част на града има и доста красиви сгради. една от тях е сградата на бившето кино.

От временна открита изложба на пешеходната зона разбрах, че Дряново е курортно селище с 90 годишна история. Имаше доста стари снимки на туристическите обекти и интересна информация за градчето и природните му дадености, поради което е обявено за курорт. Само не разбрах, защо тогавашните „географи“ са допуснали неточност в описанието на географското положение на града. Каква е тази неточност може да разберете като прочетете внимателно текста от таблото на снимката по-долу. ( 43-тия меридиан и 43-тия паралел се пресичат доста по-на изток от пределите на нашата страна – някъде в Грузия.)

изложба, посветена на 90г. от обявяването на Дряново за курорт

Благодарение на указателните табели успях да намеря моста на Кольо Фичето.

Мост на Кольо Фичето

Построен е през 1861г. по молба на месните жители, които отправили просба до областния управител в Търново да се възстанови разрушеният от реката паянтов мост, който бил на пътя за град Трявна. Заданието е възложено на майстор Кольо Фичето, който построил каменен мост с четири свода с дължина около 40м. и ширина 5м.

Днес  от двете страни на моста има изградени беседки за почивка на гостите на града.

Последни щрихи от разходката

Обикаляйки из околните улици, между другото носещи имена на видни възрожденци като Бачо Киро, поп Харитон, Филип Тотю и т.н. стигнах до още един комплекс от стари къщи.

Старата къща, Дряново
Старата къща, Дряново

Мястото е известно сред дряновци като старата автогара.

И като стана въпрос за автогара и транспортни средства ето едно съвременно транспортно средство, паркирано на тротоара.

Разходката ми завърши в центъра на града, но този път се отбих малко по-надолу от главната към градинката пред общината.

Община Дряново
Община Дряново

Дряново

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

%d bloggers like this: