Дряново

Дряново е малко китно градче в полите на Предбалкана, запазило своя възрожденски облик. Известно е като родното място на майстор Кольо Фичето. По-известните забележителности са: Моста на Кольо Фичето, Историческия музей, Лахчиевата къща, Икономовата къща, църквите Св. троица и Св. Никола и Часовниковата кула.

Една кратка разходка из Дряново

Преди една седмица посетих Дряново по работа, но тъй като се наложи да изчакам около 2 часа, реших да ги запълня с един кратък туристически тур из града. Макар, че не посещавам града за първи път (само през последните две седмици 4 пъти пътувах до там), това беше първата ми разходка като турист.

Когато пътувам с туристическа цел някъде първо се запознавам с историята и забележителностите на мястото, за да съм наясно какво да гледам и какво да посетя. Този път обаче бях „неподготвена“. Направи ми впечатление, че Дряново е добре организиран откъм туризъм град. Има указателни и информационни табели към по-важните забележителности, така че  дори и без предварителна подготовка, случайно попаднал турист няма как да пропусне нещо. А информацията, за това, което не успях да разбера на място си я „набавих“ в последствие от Интернет.

Най-напред се отправих към Историческия музей. Намира се в старата част на Дряново в близост до църквата Св. Троица и комплекса от стари къщи. На площада пред него се издига паметника на майстор Кольо Фичето.

Исторически музей

Експозицията също е посветена на гениалния възрожденски строител. Показани са снимки и макети на по-голямата част от неговите строежи.

Никола Иванов Фичев, както е официалното му име е роден през 1800-та година в Дряново и умира през 1881г. във Велико Търново. Майсторът създава свой собствен стил в строежа на православни храмове, като обогатява фасадата с естетически орнаменти и корнизи. Едни от най-известните му творби са църквите „Св. Константи и Елена“ във Велико Търново /строена през 1872 –1873/ и „Св. Троица“ в Свищов /строена 1865 – 1867 /. И двете църкви са трикорабни базилики с централен купол и камбанария, като камбанарията на свищовската църква е достроена по-късно от друг майстор. Уникалното в тези църкви са и така наречените „въртящи колони“, които са поставени на входа, за да показват здравината и устойчивостта на сградата.

Сред градските сгради най-известни са Къщата с маймунката във Велико Търново / 1849 г. /, Икономовата къща в Дряново / 1859 г. / и хана Хаджи Николи / Велико Търново, 1858 г. /, която се определя като най-красивата сграда с обществено предназначение по българските земи от епохата на Възраждането. Освен за частни лица уста Кольо Фичето строи и по „държавни поръчки“. Негово дело е и сградата на конака във Велико Търново / 1872 –1875 /.

Но най-известни са от обектите с обществено предназначение са неговите 5 моста, от които най-известни са мостовете на река Дряновска в Дряново, на река Янтра при Бяла  и покритият мост на река Осъм в Ловеч. За моста при град Бяла и покритият мост в Ловеч няма какво да пиша, те са добре известни обекти, за моста в Дряново след малко.

В края на експозицията имаше и родословно дърво на майстора и неговите наследници до наши дни.

Църкви в Дряново

След музея надникнах в двора на най-старата църква в Дряново – Света Троица. Построена е през 1845-1847 г. на мястото на стар храм по поръчка на местния богаташ Станю Лафчиев, който е издействал разрешението за строеж, а и вероятно го е спонсорирал.

Пред сградата на храма имаше друга по-малка сграда, на която пишеше, че е била килийно училище.

На отсрещната страна на площада срещу Историческия музей са намира Лахчиевата къща, известна още като  „къщата без пирони“, защо може да разберете тук. Освен това в къщата е разположена етнографска експозиция показваща градския бит от края на XIX и началото на XX век.

Продължих с разходката в посока на новия център на града. В момента извършваха основен  ремонт по главната ул. Шипка и не беше особено приятно за разходка. Надявам се след завършване на ремонта градчето да стане още по-уютно и привлекателно за туристи.

Следващата ми спирка е отново творение на майстор Кольо Фичето – църквата Св. Никола. Тъй като стъпалата пред нея бяха в ремонт, заобиколих от страни за една снимка:

В центъра на Дряново

В съседство с църквата Св. Никола се намира гимназията, която носи името на роденият в Дряново възрожденец и народен будител Максим Райкович. Истинското му име е Минчо Райков Крински. Участва във Велчовата завера и като доброволец в Кримската война, а в завещанието си оставя средства за училищата в Търново, Дряново, лясковец и Галац. (Училището в гр.Лясковец също носи неговото име).

Централната част изобилства от паметници на възрожденци и известни личности. Друг бележит българин, роден в Дряново е писателят Рачо Стоянов. Неговият паметник е разположен над самата главна улица.

• 

• 

Минах покрай училището и слязох на главната улица точно пред Икономовата къща. Построена през 1859г. за свещеник Васил Икономов, който бил приятел на Кольо Фичето. За съжаление видях къщата само откъм улицата, а в последствие разбрах, че истинската ѝ красота е от към двора. Можете да прочетете повече за къщата тук.

• 

• 

• 

До къщата има малка градинка, в която е издигнат паметник на Апостола, а до него е Часовниковата кула на Дряново.

Часовниковата кула на Дряново

• 

• 

Днешната кула не е оригинална. Издигната е от дряновци през 1984г. За ориналната се знае, че е построена през 1778г., като през 1883г. двама тревненски майстори са изработили часовниковият механизъм, който е реставриран и работи и до днес. Мястото на оригиналната кула било около 60 метра южно от сегашното. Сега за кулата има красив парк с шадраван. През зимата шадраванът не работи, но пред коледно от общината са поставили градската елха, а фигура на Дядо Коледа със шейната привлича малчуганите на града.

В централната част на града има и доста красиви сгради. една от тях е сградата на бившето кино.

• 

От временна открита изложба на пешеходната зона разбрах, че Дряново е курортно селище с 90 годишна история. Имаше доста стари снимки на туристическите обекти и интересна информация за градчето и природните му дадености, поради което е обявено за курорт. Само не разбрах, защо тогавашните „географи“ са допуснали неточност в описанието на географското положение на града. Каква е тази неточност може да разберете като прочетете внимателно текста от таблото на снимката по-долу. ( 43-тия меридиан и 43-тия паралел се пресичат доста по-на изток от пределите на нашата страна – някъде в Грузия.)

Благодарение на указателните табели успях да намеря моста на Кольо Фичето.

Мост на Кольо Фичето

Построен е през 1861г. по молба на месните жители, които отправили просба до областния управител в Търново да се възстанови разрушеният от реката паянтов мост, който бил на пътя за град Трявна. Заданието е възложено на майстор Кольо Фичето, който построил каменен мост с четири свода с дължина около 40м. и ширина 5м.

Днес  от двете страни на моста има изградени беседки за почивка на гостите на града.

• 

• 

• 

Последни щрихи от разходката

Обикаляйки из околните улици, между другото носещи имена на видни възрожденци като Бачо Киро, поп Харитон, Филип Тотю и т.н. стигнах до още един комплекс от стари къщи.

Мястото е известно сред дряновци като старата автогара.

Разходката ми завърши в центъра на града, но този път се отбих малко по-надолу от главната към градинката пред общината.