Град Комо, хълмът Брунате и "българската следа"

(част 2-ра от пътешествие Италиански езера 2025 )

След Езерото Маджоре се отправихме към следващото езеро от нашата екскурзия Италиански езера.

От Лавено взехме влак до град Комо с едно прекачване в Сароно. Пристигнахме на гара Комо-Лаго и оттам с автобус стигнахме до мястото за настаняване. Настанихме се в къща за гости на границата между Комо и Брунате. Макар и отдалечено от центъра на града мястото беше много приятно с много красива панорама от терасата и изключтелно любезен домакин. След кратка почивка тръгнахме на разходка из града.

Град Комо

Комо е главният град на едноименното езеро и административен център на провинция Комо в Ломбардия. Намира се само на няколко километра от границата с Швейцария. Известен е със своята средновековна архитектура, красивото крайбрежие и традициите в производството на коприна.

Забележителности в Комо

Катедралата на Комо (Duomo di Como)

В центъра на града се издига внушителната Катедрала Санта Мария Асунта, считана за една от най-красивите катедрали в Северна Италия. Строена е в периода 1396–1740 г., което обяснява смесицата от готически, ренесансови и барокови елементи. Фасадата е украсена с фигури на Плиний Стари и Плиний Млади, родом от Комо. Вътре могат да се видят богати гоблени и произведения на изкуството.

Църквата „Сан Феделе“

Недалеч от катедралата се намира църквата „Сан Феделе“, изградена върху мястото на древноримски храм. Тя е един от най-старите християнски храмове в града и впечатлява с романската си архитектура.

Кулата на крепостта „Барбароса“ (Porta Torre)

Една от запазените средновековни кули, построена през 1192 г. като част от укрепленията на града. Наричана е „Вратата на Барбароса“, защото е свързана с обсадата на Комо от император Фридрих I Барбароса. Днес кулата е символ на стария град.

Храмът на Волта (Tempio Voltiano)

На самия бряг на езерото се намира храмът, посветен на Алесандро Волта – великия учен, откривател на електрическата батерия и родом от Комо. Построен е през 1927 г., за да отбележи 100 години от смъртта му. В сградата-музей могат да се видят негови научни инструменти, писма и лични вещи.

Вила Олмо

Една от най-известните вили на езерото, построена в края на XVIII век по поръчка на фамилията Оделкви. С времето е била домакин на Наполеон, Гарибалди и други исторически личности. Вилата е заобиколена от просторен парк с панорамна гледка към езерото. По време на нашето посещение беше затворена за ремонт. Паркът беше отворен за посещение, но не ме впечатли. След градините на Изола Белла и градския парк на Лугано всичко останало бледнее. По крайбрежната алея мнинахме покрай Вила Галия и Вила Сапорити, които успех да снимам отвън.

Хълмът Брунате

С фуникуляра може да се стигне до Брунате, откъдето се открива спираща дъха гледка към града и езерото. Самото място е известно с вили от XIX век, малки улички и пътеки за разходка. Оттук тръгват и маршрути към близките планини.

Българската следа – Пенчо Славейков

Първото, което потърсихме, беше къщата, в която е починал Пенчо Славейков. За целта се изкачихме с фуникуляра Комо–Брунате (билетът е включен в IWOL Pass). Първата вечер вече беше тъмно и не успяхме да намерим вилата, но в последния ден търсенето ни се увенча с успех.

Вилата „Белависта“ на хълма Брунате е мястото, където Славейков прекарва последните седмици от живота си през 1912 г. Там заедно с него е и Мара Белчева, която остава още шест месеца след смъртта му. На фасадата са поставени паметни плочи, а в двора на близката църква е издигнат паметник на поета. За мен беше особено вълнуващо да видя тези следи от присъствието на един от най-големите ни творци и да си пропомня неговата биография. Понастоящем вилата е превърната в ресторант. Паметната плоча на Мара Белчева е поставена през 2020г. от българското консулство в Милано. Вероятно полочата на Пенчо Славейкове поставена по рано. Върху нея се разчита следния надпис: