Мемориален комплекс Христо Ботев е изгигнат в чест на големия български революционер на едно от възвишенията в родния му град. Това е най-известната забележителност в града, превърнала се в емблема на град Калофер.
Кратка справка за Калофер
Град Калофер е разположен южно от Стара планина в самото подножие на Балкана. Намира се почти в центъра на страната на така наречената подбалканска линия. Известен е като родното място на Христо Ботев.
Според историческите източници селището с име Калофер е основано в средата на 16-ти век от хайдутите на Калифер войвода. Те си откраднали жени от близкото селище Сопот и така се заселили по тези места, наименувайки селището Калофер по името на своя войвода. Според легендата султана позволил на хайдутите да се заселят при условие, че изоставят „хайдушкия“ си занаят и спрат да обират преминаващите кервани. А площта на селището била определена от територията, която войводата успял да обиколи за един ден на кон.
Според свидетелства на американски мисионери от 1861 година населението на града било 7500 души, изцяло българи. Сега ( според последното преброяване) град Калофер има 2600 жители т.е. почти 3 пъти по-малко.
Туризъм в Калофер
Историческите и най-вече природните забележителности обуславят Калофер като интересна туристическа дестинация. От тук тръгват много маршрути из Стара планина и Национален парк „Централен Балкан“. А самото градче с историческите обекти се обикаля за няколко часа. През града тече река Тунджа. Атракция за града е „мъжкото хора“, което се изпълнява в ледените води на реката на 6 януари всяка година.
Мемориален комплекс Христо Ботев
Мемориалът-паметник на Христо Ботев е издигнат на едно възвишение над града и е свързан с центъра на града посредством стълби. Построен е през 1986 година.
На върха на комплекса е издигната 14 метрова гранитна статуя на Ботев, поставена върху почти 10 метрова основа. В основата на фигурата е поставена композицията „200 пушки“, символ на ботевите четници.
Малко по-встрани и няколко стъпала по-надолу е поставена друга композиция , наречена “ 3 епохи“, която по типичен за социализма начин прави препратка към загиналите воини през освободителните войни. Годините, изписани на тази композиция са 1878, 1923 и 1944-та. Непосредствено до тази композиция са изписаните плочи с прочутото „Символ-Верую на българската комуна“, което Ботев побликува в Галац през 1871г.
На стълбите е поставен е барелеф на лъв, вероятно загатващ за героизма на поета-революционер, а по целия път са поставени откъси от ботеви стихотворения.
Стълбите към мемориала на Христо Ботев преминават край класното училище, построено по инициатива на Ботьо Петков. Интересен факт е, че Христо Ботев преподава едва 18 годишен в това училище, след като баща му се разболява и той е принуден да се завърне от Одеса.
„Да се изкачим при Ботев“
Отбихме се от подбалканския път за кратко, колкото “ да се изкачим при Ботев“ и да похапнем след това. И друг път сме се отбивали в град Калофер, но за първи път се изкачваме на паметника или както е официалното му название Мемориален комплекс Христо Ботев. Според мен компексът е добре ситуиран и композицията ми харесва. Въпреки спорния момент с „3-те епохи“, които са малко не „на място“ и без никаква връзка с Ботев. Паметникът е добре поддържан и е приятно място за разходка. От площадката пред статуята на Христо Ботев се открива чудесна панорама към града и околностите. Централната част на града също е чиста и приветлива. Повече за Ботев и родният му град може да научите от официалния сайт на град Калофер.
За финал още няколко снимки от града:
