Град Елена – град с име на Царица, скрит в пазвите на планината

Град Елена е скътан в пазвите на северните склонове на Стара планина или така наречения Еленски Балкан. Градът и околностите му са привлекателно място за туризъм, съчетаващо прохладата на планината и природните забележителности с исторически обекти, свързани с българското възраждане. Тук са родени някои бележити българи и възрожденци като Иларион Макрополски, Стоян Михайловски, Петко Тодоров, Иван Момчилов и други.

Централния площад в град Елена носи името на Христо Ботев. В центъра на площада е Паметника на свободата, в който чрез скулптурата на жена е пресъздаден образа на майката на героите, загинали за Освобождението от турско робство. На заден план са скулптурите на някои от бележитите „синове на еленския край“. Зад паметника е парка Калето, където навремето е имало крепост, а от върха се открива чудна панорама към града.

Легенди за град Елена

Според този стенопис, на една от сградите в центъра на града основателката му е царица Елена, съпруга на цар Асен. Надписът е цитат от поемата „Горски пътник“ на Г.С. Раковски. Ако това е така, значи град Елена е основан в края на 12-ти век.

Друга легенда разказва за злощастната съдба на невястата Елена от село Къпиново и нейният любим Самуил от Твърдица. Сватбеното шествие трябвало да премине Балкана, за да заведе булката в къщата на нейния жених, но разбойници нападнали сватбарите и ги избили на мястото където сега се намира град Елена. По-късно роднините на булката се заселили на мястото и го нарекли на името на загиналата невяста.

История на град Елена

Древната история на град Елена не е добре проучена, но по някои от откритите артефакти се съди, че тези земи са били обитавани още преди новата ера. Най-много документи за историята на града са открити през епохата на Османското робство и Възраждането. През втората половина на 18-ти век селището се развива като занаятчийско. Процъфряват занаяти като абаджийсто и терзийство. Имало е грънчарски „фабрики“, казанджийски и кожарски дюкяни и други. Еленчани вземат активно участие в борбата за църковна независимост през Възраждането. Малкото градче е имало три църкви и е наричано „малкия Ерусалим“. Местните чорбаджии са имали влияние сред турските власти и благодарение на това са спомогнали за развитие на селището. Повече за историята на град Елена може да прочетете тук.

Забележителности в град Елена

В Елена могат да се видят запазени възрожденски къщи, църкви и други постройки. Най-голям интерес представлява Архитектурно исторически комплекс Даскалоливница, който включва Еленското класно училище, Камбуровия хан, храм Св. Никола и храм Успение на Св. Богородица.

Еленското класно училище е основано от Иван Момчилов през 1843 година. Наречено е „Даскалоливница“ от Петко Славейков, който се е обучавал тук. Училището е имало богата за времето си учебна програма, както и разнообразни нагледни пособия. Тук наистина са се „леели даскали“. Еленската Даскалоливница изпраща като учители свои възпитаници в 61 града и 31 села в страната и извън границите ѝ.

Храм Свети Никола е най-старият православен храм в Елена. Писмен документ за съществуването му има от началото на 16 век . През 1800 година е опожарен от кърджалиите и отново е възстановен и обновен през 1804година. Изографисан е от местни майстори в наалото на 19-ти век.

Храмът Успение на св. Богородица е построен през 1837година от местния майстор Михо, съвременник на Кольо Фичето. За направата на храма еленчани са ползвали материал от старите турски казарми на хълма Калето. Църквата представлява монументална, трикорабна базилика, а камбанарията е отделна постройка, изградена по-късно. Този храм е действащ и в момента.

Камбуовия хан е построен през първата половина на 19-ти век и носи името на своя собственик Стоян Камбура. Камбура е участник във въстанието на капитан дядо Никола и е бил член на Еленския революционен комитет. Първоначално ханът се е намирал в село Йовковци, но поради изграждането на язовир „Йовковци“, той е демонтиран и преместен в град Елена.

Старите сгради в Елена са типични образци на  балканската възрожденска архитектура – с каменни основи и изработен от дърво горен етаж.

Часовниковата кула „американската следа“ в Елена

Като всеки възрожденски град и Елена има своя часовникова кула. Кулата е построена през през 1812 година от неизвестен еленски майстор. Състои се от три части. Долната е каменна с квадратна основа и височина 12 метра. Средната е осемстенна паянтова призма, варосана в бяло, в която се намира часовниковият механизъм, а най-отгоре е разположена камбанарията.

До кулата е поставен този паметник:

Това е американският журналист Джанюариъс Алойшиъс Макгахан, кореспондент в България на лондонския вестник „Дейли нюз“ след Априлското въстание и по време на Руско-турската война. Благодарение на неговите репортажи цял свят научава за зверствата на турците при потушаване на въстанието. Участва в Руско-турската война като военен кореспондент, като се придвижва с руската армия почти до Цариград. Там за жалост се рааболява и умира през юни 1878 година на 34 годишна възраст. Но защо в Елена има негов паметник? Отговорът намираме няколко метра по-надолу по улицата. Паметна плоча на къщата на Петко Попниколов Попстоянов ни „осветлява“ по въпроса. Това е преводачът на Макгахан. Това е и „американската следа“ в град Елена.

Видни българи, родени в Елена ( четете в продължението)

Лични впечатления

Посещавала съм град Елена много пъти. И всеки път откривам по нещо ново. Винаги са ме удивлявали спокойствието и тишината в града. Имам едно такова усещане, сякаш „времето е застинало“ и ме връща много години назад, дори в друга епоха. Даже града ми се струва „полупуст“, особено през делничните дни, когато няма туристи. Последния път, когато посетих град Елена бе преди няколко дни след разходката до Христовския водопад.