Скалният комплекс Глухите камъни се намира във високите части на планинския рид Гората в Източните Родопи. Месттността е наречена така поради характерните скали по билото на хребета и поради това, че между тях няма ехо.

Скалният комплекс Глухите камъни е едно от най-големите тракийски светилища. Подобно на Орлови скали и тук преобладават скалните ниши с култово предназаначение. Според изследователите нишите са над 450 с трапецовидна, правоъгълна или арковидна форма, разположени върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Най-вероятно нишите представляват погребални камери, в които са поставяни урни с праха на мъртвите траки.

Освен от траките скалните масиви са ползвани и през ранно-християнската епоха. Свидетелство за това са намерените останки от християнски храм от V-VI век, който вероятно е продължил да съществува и през Средновековието. Изградени са и някои благоустройствени съоръжения като отводнителни канали, щерна за вода и други, които са служели на обитателите на това място.

Посещение на Глухите камъни

Скалното светилище се намира на няколко километра от село Малко Градище област Хасково по пътя ЛюбимецИвайловград. Край пътя има беседка с табела, оттам се тръгва по черен път с високопроходим автомобил или пеша. Навсякъде са поставени указателни табели и стрелки, така че няма как да се изгубите.

карта на скалното светилище Глухите камъни

Ние стигнахме с автомобила до втората беседка и оттам поехме пеша. Най-напред се озовахме пред скалната ниша с петроглифа, но не го намерихме веднага. Успяхме да го видим на връщане ( има подробно означение със стрелки, просто трябва да се гледа внимателно). Някои сървеменни „траки“ също са се подписали тук. Срещу нишата има пейка.

Петроглифите са изображения, издълбани на повърхността на скали. Самата дума е производна от двете гръцки думи „петрос“ – камък и „глифен“ – обособяване ( изписване). Древните са използвали тези знаци отбелязане на места, карти или писмени или музикални знаци. Според някои археолози това са едни от най-ранните форми на изкуството. Конкретно петроглифа на Глухите камъни изобразява ладия, пренасяща слънцето и е приет като своеобразна „емблема“ на обекта.

След това следвайки указателните стрелки стигнахме до останките на църквата и се изкачихме по стълбите на скалата към издълбаната щерна. Това е най-високата точка на обекта. Оттам се открива панорама към околността и язовир Ивайловград.

Разходка по пътеките

На две места работеха археолози – под скалата на църквата и зад скалата със стълбите, където вероятно са останките от древната крепост. На връщане обиколихме другите скали и пещери. Преминахме през проходната пещера с провиралката – малко екстремно преживяване, тъй като се минава дървени стълби и въженце. За щастие успешно преодоляхме всички препятствия. Освен издълбаните от човешка ръка ниши на места скалите бяха с доста интересна аморфна структура, причинена от ерозията и атмосферните влияния.

Като цяло разходката ни беше много интересна и приятна. Въпреки августовските горещини, гората осигуряваше достатъчно прохлада и свежест. Не се сетихме само да пробваме дали наистина няма ехо.

На връщане край беседката отново срещнахме нашите „приятелки“, които видяхме по пътеката за Водопада на Сътворението. Обменихме информация относно туристическите си маршрути. Те бяха отседнали в град Маджарово и обикаляха района на Средна Арда. Питах ги дали са видели белоглавите лешояди, отговориха ми утвърдително, но не бяха особено очаровани от видяното. Първоначално и аз имах намерение да минем през тази част, но после промених плана, добавяйки Свиленград и крепостта Букелон, а Средна Арда и белоглавите лешояди ни останаха за друг път.

С това изпълнихме туристическата си програма за деня и ни остана цял следобед за почивка.

Скален комплекс Глухите камъни

Едно мнение по „Скален комплекс Глухите камъни

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

%d bloggers like this: