Очаровани от красотата и пълноводието на Христовския водопад, решихме да прекараме празничния ден в търсене на водопади. Избрах по-малко известна и непозната дестинация – Крушевските водопади. Това са водопади в района на севлиевските села Крушево и Младен в близост до язовир Александър Стамболийски.
Снабдих се с карта и информация от Интернет и се отправихме на разходка в търсене на водопади. Става дума за 7 водопада, според картата, която намерих.
- водопад Скря скок
- водопад Перошата
- водопад Марин скок
- водопад Гладник
- водопад Бежанта
- водопад Подпорната стена
- водопад Дерин бент
Водопад Скря скок
Крушевския водопад Скря скок се намира близо до пътя на изхода на село Крушево посока към село Младен. Изходната точка е новата чешма на пътя – Халиловата чешма. След завоя на пътя се тръгва по десния бряг на реката.
След 200 метра се вижда старата чешма, а след малко и самия водопад. Пътечката за слизане до водопада се намира отдясно. Водопадът е около 4-5 метра висок и не е много пълноводен, вероятно през лятото почти пресъхва.
Водопад Перошата
На около 500 метра след Скря скок по течението на реката се намира следващия водопад – Перошата. Той е малко по-висок, но водната струя не пада директно, тъй като има издатина по средата на скалата, от която водата отскача. И тук спускането до самия водопад е по стръмния склон на дерето.
Водопад Марин скок
Продъжихме по пътя към село Младен и малко преди самото село спряхме за следващата порция водопади. Тук е единственото по-туристическо място. Имаше 5-6 автомобила на паркинга, а в началото на екопътеката е поставена табела, разказваща легендата за водопада. Става дума за красивата мома Мария, която подгонена от турците, се хвърлила от скалата за да запази вярата и честта си.
След табелата започва черен горски път по който скоро се достига до горната част над водопад Марин скок. Река Младенски дол е сравнително по-пълноводна от рекичката в Крушевския дол. А и самият водопад е по-висок ( около 10 метра).
Тръгнахме да търсим пътеката за да слезем долу до самия водопад, но я подминахме. Брега е стръмен и пътеките почти не си личат. През лятото сигурно е още по-трудно да се стигне до водопада. Продължихме по пътя – почти равен черен път през гората. Повечето хора също вървяха по този път, но когато попитахме тези, които се връщаха за къде води пътя – не можаха да ни отговорят. Ние също повървяхме малко по пътя.
Беше приятно. Тук-таме имаше зелена трева и цъфнали цветя: минзухари, синчец, кукуряк, теменужки и други подранили пролетни цветя. Чуваха се и птичи песни. По всичко личеше, че гората вече се събужда и нетъпеливо чака пролетта нежно да разтвори пъпките на дърветата. Още малко, може би една-две седмици и всичко ще се раззелени. Спомям си някакъв стих.
Пролет мила животворна
колко хубава си ти….
На едно място разбрахме, че се слиза до другия водопад Гладник, но пътеката беше доста стръмна и трудно различима, че се отказахме. Решихме да се върнем и да слезем до водопад Марин скок. Ето го и него в пълния му блясък. И дума не може да става за сравнение с Христовския водопад.
След водопад Марин Скок решихме да отскочим до язовир Александър Стамболийски, но за това ще ви разкажа друг път.
В търсене на водопад Бежанта
Решихме в края на разходката по потърсим водопад Бежанта. Според описанията, които бях намерила преддварително той трябваше да е най-висок (около12 м). И така върнахме се в село Крушево. От главният път се отбихме към центъра на селото и оттам продължихме по пътя към стопанския двор. Според описанието в Странник.бг, след стопанския двор се продължава по черния път покрай чешмата, след което пътя се изкачва на билото. След това пътя се спуска в посока към язовира като минава през овощни градини и стига до входа на долината Бежанта. Изпълнихме всичко точно дотук. Някъде след овощните градини оставихме автомобила, тъй като коловозите по черния път станаха много дълбоки. Продължихме пеша. Спуснахме се по един каменист път в долината. Продължихме да вървим докато чухме шума на водата. В дъното на долината видяхме река и нещо като водопад на нея. Но нямаше пътека, само един стръмен склон.
По слона слязоха само мъжете от групата. След известно време се върнаха разочаровани. Намери ли са два водопада на разстояние от около 100м един от друг, но единия бил изкуствен т.е водата се спуска от бент.
Вечерта като се прибрахме разгледах картата и информацията за водопадите отново. Установих, че сме „открили“ водопад Дерин бент и водопад Подпорната стена. Те се намират на река Младенски дол, а не на другата река, както Бежанта.
Разходката ни в търсене на водопади завърши епично, но славно. Изминахме 14 км. пеша, освен разтоянието по черните пътища с автомобила, което не съм мерила. Прибрахме се уморени и пълни с впечатления.
Pingback:Язовир Александър Стамболийски - Туристите в България
Pingback:Екопътека Картала - Туристите в България