Водопад Скока село Калейца

Водопад Скока се намира край село Калейца, в подножието на Троянския Балкан. Разположен е на река Лопушница, която се влива в Команска река, която от своя страна е приток на река Осъм. Тъй като на много места водопадите носят името „Скока/ът“, този водопад е известен и като Лопушница, по името на реката.

Водопад Скока е лесно достъпен. Село Калейца се намира на 7 км. от град Троян, като на главния път има отбивка. След като се премине през селото има леко уширение превътнато в паркинг, откъдето е изходния пункт за водопада.

След разходката из центъра на град Троян, се отбихме да посетим водопад Скока край село Калейца. След като паркирахме тръгнахме по пътеката и първото на което се натъкнахме бе ето тази табела:

Зачетохме се и след малко при нас дойде човекът, който продаваше край паркинга дървени столчета и други изделия от дърво. Господинът каза, че той е написал информацията и я е поставил на пътеката. Текстът разказва за водопада и историята на селото. Впечатли ме, че

В Калейца през първата половина на миналия век са били развити всички традиционни балкански занаяти. Най-многобройни са били грънчарите, създали през 1938 година грънчарска кооперация….Следващи са били дърводелците, построили в източния край на селото гатер и цех за производство на столове. По поречието на реката е имало 11 воденици и 4 дъскорезници….2 тепавици с овече от 300 годишна история….

….отглеждали са се повече от 1000 глави едър рогат добитък и над 4000 глави овце и кози….Допълнителен или основен поминък на мнозина е било овощарството…..

Сп. Ковачев

Докато в Троян разбрахме какво означава „примерен патриот“, то тук на живо видяхме един „примерен“ родолюбец и краевед.

Адмирации за господин Ковачев! В последствие научихме, че и другите табели(дървените, ръчно правени) по екопътеката са негово дело. А за изворчето… за него ще разкажа по-нататък.

Пътеката до водопада

Пътеката или по-скоро широк коларски път ни заведе до една полянка, превърната в място за пикник. От тук се вижда водопада.

По тясна пътечка, указана с табели се слиза под самия водопад. За целта се преминава през реката, която в края на лятото не беше голяма и я преминахме без никакъв проблем.

И тук, както и при другите малки водопади цареше спокойствие и прохлада. Тишината бе нарушавана единствено от шума на водата. Гледката бе пленителна и магнетична. В бистрите води на езерцето плуваха рибки.

На пътеката бе поставена указателна табела за още един водопад – „Малкото Скокче“ и минерално изворче. Въпреки облачното време, което всеки момент се канеше да завали, поемехме по пътеката. Преминахме през рядка букова гора по протежението на река Лопушница. Не след дълго достигнахме малкия водопад. До него за съжаление не се слиза, така че го видяхме само от пътеката.

Продължихме да търсим минералния извор според указателните табели и накрая го достигнахме.

Очаквахме да видим малко кладенче, откъдето блика минерална вода, но видяхме съвсем друго. Една вада от брега към реката, на дъното на която имаше нещо като чешмичка. По-точно тръбата беше забита в пръстта и от нея едва църцореше вода. По леката миризма на сяра се разбираше, че водата е минерална.

В последствие от господина на паркинга научихме историята на извора. Някога наистина е имало по-голям извор, който бил лековит според местните. Преди десетина години придошлата река заляла изворчето и го разрушила. Той заедно със един свой съселянин разкопали брега, за да открият извора. Първоначално на чучура поставяли тръба от цеф на пушка, но тя бързо ръждясвала и изгнивала. Откакто били поставили тази тръба „неръждавейка“ нямало проблеми. Двамата „ентусиасти“ поддържали и табелите по пътеката.

Успяхме да завършим разходката преди дъжда да завали. Накрая няколко кадъра от разходката в гората покрай река Лопушница.