Водопад Момин скок

Водопад Момин скок е едно от привлекателните места за разходка и отдих в района на Велико Търново. Намира се на река Негованка в Еменския каньон. Самият каньон също е привлекателно място за разходки, поради красивата и атрактивна местност. Местността предлага екстремни преживявания.

Спомени за едно отдавнашно посещение

Първото ми посещение на Еменския каьон е свързано с доста екстремни преживявания. Беше преди много години. Спряхме на паркинга под пещерата. Първо се отбихме да видим пещерата. През социализма се е ползвала за складове на хранителни продукти, така че входа е бетониран. След първите няколко метра прохода става нисък и е достъпен само с лазене.

За съжаление не успяхме да „уцелим“ екопътеката и тръгнахме напосоки по поречието на реката. Скоро пътеката ( или това, което мислехме за пътека) се загуби и придвижването по брега стана невъзможно. На едно място имаше брод и прекосихме реката. Решихме да се покатерим по стъмния бряг в опит да намерим нова пътека. Вседствие на това едва „не загубихме децата“ по един стръмен сипей. Накрая попаднахме под едно дърво, на което се беше увила една огромна змия. Добре, че децата не я видяха. Накрая кални и изподрани от драките се върнахме при входа на пещерата. Така, че не успяхме да видим нито екопътека, нито водопад.

При следващите посещения на Еменския каньон всичко протече гладко и безпроблемно. Пътеката е сравнително лесна за ходене, с изключение на последния, малко по-стръмен участък. Всъщност Еменската екопътеката тръгва от Еменската пещера и продължава до стената на язовир Негованка, като водопадът се намира някъде по средата.

От язовир Негованка до водопад Момин скок

Последният път решихме да минем по пътеката наобратно. По един черен път успяхме да достигнем достената на язовир Негованка.

Това е малък язовир (микроязовир), който за съжаление през последните години е полупразен. Нарича се Негованка по името на реката, която го захранва. А самото име Негованка, означава „къса река с близък извор“.

В началото пътеката продължава по черен път покрай язовира, а в последствие се стеснява и навлиза в гората.

Постепенно пътеката навлиза в каьона и става камениста, по-точно минава покрай огромни скали, обрасли с мъх. Гледката е доста впечатляваща . Все едно сте попаднали на планетата от филма „Аватар“.

В края на пътеката се достига до дъното на каньона, на нивото на реката. Там има изградено дървено мостче, по което се достига до вира пред водопада.

И накрая ето го и самия водопад:

Водопадът е висок 10-тина метра, а скалите на каьона са поне 3 пъти по-високи. Така човек се озовава на дъното на огромен скален „казан“ или като „в кладенец“, потопен в тишина и спокойствие. Единствения шум, който се чува е ромона на падащата вода.

Легенда за водопада

Интересна е легендата за водопада. Кактопри повечето легенди в българския фолклор, в основата и на тази легенда стои трагична любовна история. Красива мома на име Неда и млад, напет момък Никола, сключили обед да се оженят. Но за зла участ сватбата, так и не се състояла. Беят от съседното село, решил да „попълни“ харема си с три нови моми. Една от тези моми, които избрал беят била Неда. Никола се опитал да попречи на турците да отведат момите, но бил убит. Момите хукнали да бягат, подгонени от турците и стигнали върха на скалата. И за трите изходът бил само един: по-добре мъртви, отколкото ханъми при бея. Така момичетата сплели косите си и скочили от скалата. От тогава вирът носи името Момин вир, а водопадът Момин скок.