Видни българи, родени в Елена

Разходката в град Елена ме провокира да проуча историята на града и някои видни българи родени в Елена. Без да претендирам за изчерпателност, ще ви разкажа накратко за някои от тях.

Иван Момчилов

Иван Николов Момчилов е роден през 1819 година в Елена. Първоначално учи в гръцко училище в Търново, а след това и в Гърция. По съвет на Иларион Макриополски продължава обучението си в Одеската духовна семинария, но там остава само една година поради заболяване.

След завръщането си в родния град основава първото българско класно училище. То е устроено по руски образец, като се изучават  предимно хуманитарни дисциплини, включително психология и логика, без да се подценяват и природонаучните предмети и чуждите езици.

Иван Момчилов води занятията на чист български език, а за да разнообрази и онагледи обучението сам изработва учебни пособия. Постепенно училището се превръща в школа за учители или „даскалоливница“, както го нарича Петко Славейков, който е негов възпитаник.

През 1859 г. Иван Момчилов продължава своето дело в Горна Оряховица, където също създава класно училище. Работи като учител до 1864 година, но служи до последния миг от живота си на това поприще. По негова инициатива се учредява „Книгопродавница Момчилов и съдружие” в Търново. Той е автор и съставител на редица ценни учебници, някои от които продължават да се ползват и след Освобождението.  След боледуване Иван Момчилов умира 1869 година в Горна Оряховица.

Кършовски род

Една от известните възрожденски фамилии, произлезли от град Елена е Кършовската. Според преданието родът води началото си от Кършо войвода, който се е заселил в покрайнините на днешния град Елена. След битка с османците оцелява само петнадесетгодишният му син – Стойно. Синът на Стойно – Иван Кършов участва в делегацията на еленчани, които издействат разрешение от Цариград за построяване на крепостта Калето, за защита на града от кърджалиите. Това се случва около 1800 година. Иван Кършов е учител и участва в преписите на Паисиевата история в Котел, както и в двете завери – от 1812г. и Велчовата завера от 1835г.

Синът на Иван – Христо Кършовски е ръкоположен за свещенник в Елена през 1842г. Той участва заедно със своя баща в двете завери. Става близък съратник на Георги Раковски, който посещава домът му по време на Кримската война.

Седемте деца на поп Христо Кършовски

Синовете на поп Христо Кършовски – Иван, Йордан, Сава, Кръстьо и Антон също оставят следа в българската история.

Иван Кършовски е виден книжовник, учител и революционер. Участва във въстанието на Капитан Петко войдода и в двете легии на Раковски. Името му се нарежда сред учередителите на първия Български Революционен централен комитет, основан в Букурещ през 1869г. Иван Кършовски става близък съратник на Васил Левски и Панайот Хитов. След Освобождението е доброволец в Сръбско-българската война, живее и работи в София като адвокат и се занимава с журналистическа дейност. Редактор е на някои български вестници, издава книги, библиографии и спомени. Умира в София през 1914 година.

Йордан Кършовски е Ботев четник, заловен от турците при Лютиброд и освободен от затвора при даване на амнистия. Бил е дребен търговец на тютюн. След Освобождението пише спомени за четата на Христо Ботев, част от тях са публикувани в един от вестниците, но които брат му Иван е редактор.

Сава Кършовски заедно с по-големите си братя се запознава с Васил Левски в Букурещ. След завръщането си в Елена е избран за председател на местния революционен комитет. Посреща Васил Левски и Ангел Кънчев и координира революционната дейсност в района. Той е учител, журналист и писател. Автор е на първата книга за Васил Левски, издадена още през 1880 година в Търново.

За по-малките братя Кръстьо и Антон, както и за двете им сестри Андоничка и Мария има по-малко сведения. Днес къщата на Кършовци в град Елена е обявена за паметник на културата.

Но това не е всичко. Град Елена има още достойни свои чеда. Очаквайте продължениета на статията Видни българи, родени в Елена..…..