За Божият мост разбрах най-напред от една реклама по телевизията за концерт на открито, организиран там. Осветено от прожектори и заснето с професионални камери мястото изглеждаше много внушително, освен това името „Божи мост“ също бе интригуващо. Затова го дабавих в списъка с желани от мен дестинации. Когато тази есен попаднахме във Врачанския Балкан и град Враца, дойде и момента за посещение на Божият мост.
Намира се на на около 15 км северно от Враца. Лесно се достъпва с кола по черен път. Няма да описвам пътя до там, тъй като има доста информация, а и табели.
Божия мост или Жабокрек
Божия мост, известен и като Жабокрек, е естествен скален мост в Чиренско-Лиляшкия карстов район
Висок е около 20 метра, широк – около 25 метра, а по главната си ос „тунелът“, образуван от река Лилячка, е с дължина около 100 метра. През сухите месеци на годината рекичката под моста пресъхва и остават няколко езерца, пълни с жаби. Оттам идва името Жабокрек.
Относно името „Божий“ има различни истории. Едната гласи, че когато реката набъбвала, тя отнасяла всички мостове по пътя си, освен този – защото бил под закрила Божия. Другото обяснение е по-просто – само Бог може да създаде такова чудо.
Но има и исторически данни. Преданията говорят, че по моста минавал стар римски път, който свързвал крепостта Градище с други селища в района. Каменните плочи, които и днес могат да се видят край черния път, свидетелстват за това древно минало.
Посещение на Божият мост
Ние посетихме Божият мост към края на деня, малко преди залез. Бяха ни достатъчни около 40 минути за да го разгледаме. От паркинга се тръгва по пътечка над която има арка с надпис „Божията градина“. Пътечката се спуска до дънот под моста. Може да се премине от другата страна и над него. На места има изградени дървени мостчета. В скалите под моста има множество дупки или малки пещери.
Скалният феномен малко напомня на Чудните мостове в Родопите или на пещера Проходна край Луковит, но е със вой специфичен изглед и чар.
Божият мост не е просто туристическа атракция. Той е напомняне, че Бог е най-великият архитект. И понякога, за да видиш най-красивото, трябва да се отбиеш от асфалтовия път и да потърсиш по черните пътища на България.
