Виртуална разходка из Берковица

Този път разходката, която ви предлагам е наистина виртуална, тъй като все още не съм имала възможността да посетя Берковица. Въпреки това реших да събера малко информация в Интернет, която да предложа на вашето внимание. Само снимките, които публикувам са автентични ( изпрати ми ги една приятелка).

И така, да започваме с виртуалния тур:

Град Берковица се намира в Северозападна България, в подножието на Стара планина в бизост до границата със Сърбия. тук е изходния пункт за хижа Ком и връх Ком.

История на Берковица

Предполага се, че Берковица и околностите са били обитавани от най-дълбока древност. Още преди новата ера тук са живели траки от племето мизи. Берковския край е населен и по времето на Първото и Второто Българско Царство, както и през Византийското и Османското владичество. Първите писмени сведения за Берковица са намерени в турските архиви от 1445г, където Берковица е спомената като турска административна единица (кааза).

Берковци активно участват в национално-освободителното движение: въстанието на Константин и Фружин (1408 – 1413 г.), Чипровското въстание (1688 г.), Манчовата буна(1836г), Върбанпеновото въстание(1837г.) и др. Васил Левски създава революционен комитет, а малцина местни активисти вземат участив в подготовката на Априлското въстание.

След Освобождението градът остава околийски административен център.

Най-трагичното събитие от Берковската история от по-ново време е Септеврийското въстанието през 1923 г. В много селища в Берковска околия властта преминава в ръцете на комунисти и земеделци. На 24 септември е завзет и гр. Берковица и оттук се изпращат отряди към Петроханския проход. Кървавата разправа с населението оставя задълго своя отпечатък в историята на този героичен край.

Забележителности в Берковица

Часовниковата кула

Започваме нашата виртуална разходка из Берковица от центъра на града. Тук се намира Часовниковата кула. Тя е построена през 1762-1764 година ( по времето, когато Паисий е завършил своята История Славянобългарска). Основата на кулата е каменна с почти квадратна форма с дължина на страната 5м. и височина 11м. Горната част на кулата е дървена камбанария и с нея общата височина става 21метра. Часовниковият механизъм е изработен в Букурещ от бесарабски българи. До Дунава той е докаран с волски шейни, а през Дунава – на сал и от там до Берковица – също с шейни. Не се знае кой е монтирал механизмите. Първоначално на върха е поставен полумесец, за да не се дразни турската власт. След освобождението обаче, още в деня на влизането на руските войски той е свален и заменен с кръст.

Етнографски музей

Музеят е уреден в Сърбинската къща, която е автентичен представител на старата градска архитектура. Разполага с богата експозиция, която запознава с бита и обичаите на хората от берковския край. Тук са представени облекла, килими, накити, керамични съдове и предмети на бита, характерни за местните жители през епохата на турското робство.

Къща-музей на Иван Вазов

Централно място в нашата виртуална разходка из Берковица е отделено за патрарха на българската литература. Преди да видя тези снимки, нямах представа, че Иван Вазов някога е живял тук. Всъщност Вазов прекарва в Берковица година и половина през периода (м. март 1879 г. до септември 1880 г.). След Освобождението Иван Вазов е избран за председател на Берковския окръжен съд и в качеството си на такъв издава смъртна присъда на Ибрахим бег Пашаджик и Караман бег.

Самата къщата е обявена за национален паметник. Тя е строена от български майстори. Характерната възрожденска архитектура с резбовани тавани и декоративни ниши впечатлява с изящество и прецизност. Вероятно къщата е резбована от тревненски майстори. Вазов е обитавал дясното ( мъжко) крило, а в лявото ( женско) крило е бил настанен друг член на Берковския съд.

Берковския период в творчеството на Иван Вазов

Плод на Берковският период в творчеството на Вазов са едни от най-хубавите му творби: повестта „Митрофан и Дормидолски”, поемата „Грамада”, „Зихра”, „Моята съседка Гмитра”, разказът „Белимелецът”, стихотворенията „На Ком”, „На детето”, „Малини”. В поемата „Грамада“ Вазов пресъздава историята на Камен и Цена и тяхната злочеста любов.

Залюбил е млади Камен

Цена хубавица,

и за Цена се милее

негова душица ….

И както за зла участ винаги става при подобни истории – бащата на Цена е местният кмет и чорбаджия, а Камен е беден и скромен ергенин. Но освен богатство и власт чорбаджи Цеко има зъл и жесток нрав. Младите влюбени се опитват да избягат, но коварният Цеко ги настига заедно с турска потеря. Цена е дадена за жена на бея, а Камен става хайдутин. Чорбаджията печели омразата на своите съселяни, до такава степен, че те дружно решават да го прокълнат. Избират място покрай пътя, където изричат своята проклетия, всеки, който мине оттам хвърля камък. Така камъните се трупали, трупали, докато се натрупала цяла грамада. За щастие, обаче, историята има „хепиенд“. След Освобождението всички селяни подгонват Цеко, сметка да му искат за злините, но пред самата грамада пристига хайдут Камен със своята дружина, който е оттървал любимата Цена от турския бей. Селяните искат смърт за Цеко, но Камен великодушно му подарява живота. Но това не е „подарък“, а наказание за злия човек.

Дървото на живота

Освен с Вазов, Берковица се гордее и друг бележит писател – Йордан Радичков. Роден в с. Калиманица през 1929г. Радичков завършва Берковската гимназия през 1947г. Образът на Радичков не се вписва в традиционните представи за творец, работил основно през епохата на социализма. Номиниран е два пъти за Нобелова награда за литература и притежава безброй литературни награди от национално и международно естество. Произведенията му са превеждани на 37 езика и са издадени в 50 страни по света. Сред творчеството на Йордан Радичков са открояват сборниците разкази „Сърцето бие за хората“ (1959), „Ние, врабчетата“ (1968), „Педя земя“ (1980), „Изпаднали от каруцата на бога“ (1984) , романите „Неосветените дворове“ (1966), „Всички и никой“ (1975), множество пиеси и постановки и др. Големият български писател умира в София на 21 януари 2004г.

Дървото на живота е първият паметник на Йордан Радичков у нас. Дървопластиката е издигната в центъра на Берковица през 2007 година  и е наречена на заглавието на негов разказ. На нея са изобразени герои и сцени от произведенията на писателя – врабчета, петел, коза, колело на каруца, свети Георги Победоносец, черквата в някогашното село Калиманица. Посланието на паметника е връзката на човека с природата, внушавана в творчеството на Йордан Радичков. Това е и последната спирка на нашата виртуална разходка из Берковица.

В заключение Берковица е малко, спокойно планинско градче, предлагащо спокойствие, чист въздух и неповторима природа. И всичко това съчетано с интересни културни и исторически забележителности. Берковица е място, където може да се докоснете до самобитния български дух от епохата преди Освобождението, както и да научите повече за творчеството на Вазов и Радичков.