Бергамо – пътуване между два свята

(част 5-та от пътешествие Италиански езера 2025)

В последният ден от нашето пътешествие се придвижихме с влак от Комо до Бергамо ( с прекачване в Милано). Първоначалната идея бе да отделим 2-3 часа за разглеждане на Милано, но тъй като преди 3 години бяхме там, сега решихме да го пропуснем. Исках да отделим повече време на Бергамо.

Кратка информация за Бергамо

Бергамо е място, което често остава в сянката на по-големите си съседи, но именно в това е магията му – град на граници и срещи: между старо и ново, между север и юг, между планини и равнина. Градът се състои от две части – Città Alta (Горният град) и Città Bassa (Долният град). А над тях се извисява хълма San Vigilio с 496 метра надморска височина и останки от деревен замък.

Замъкът Сан Виргилио (Castello San Vigilio)

Започнахме нашата разходка отгоре надолу. Затова след като се настанихме в хотела, взехме автобус и след това фуникулар до хълма Сан Виргилио.

Първите сведения за укрепление на това място датират още от VI век след Христа. Вероятно е имало набюдателна кула още през римско време, но най-старите документи говорят за това място от Средновековието. Част от отбранителните съоръжения вероятно са изградени през 12-ти век, но по-съществената част е построена по време на Венецианската република през 15-ти век. Тогава са построени четири кръгли кули (Castagneta, Belvedere, Del Ponte и San Vigilio), крепостни стени, бойници и и подземни тунели. Но най-хубавото разбира се са гледките към града и околностите, а в далечината се виждат Алпите. От площадката на върха се разкрива почти 360 градусова панорама.

Città Alta – средновековната сцена

Горният град е като музей на открито. Средновековният облик на Città Alta впечатлява с добре запазените си крепостни стени, калдъръмени улички и величествени сгради, които сякаш пазят духа на отминали епохи.

Слязохме от фуникулара и през портата Sant’Alessandro се озовахме в туристическата част и поехме по тесните улички. В сърцето на Città Alta се намира площада Piazza Vecchia, обграден от величествени сгради. Тук се намират часовниковата кула Torre Civica (Campanone), старият ( Palazzo della Ragione) и новият дворец (Palazzo Nuovo).

Piazza Duomo – духовното сърце на Бергамо Алта

Непосредствено до градския площад се намира Piazza Duomo, където са събрани едни от най-свещените и красиви сгради на града. Най-напред погледът спира върху Катедралата „Свети Александър“ (Duomo di Sant’Alessandro) – посветена на покровителя на Бергамо. Фасадата ѝ е сравнително семпла, но вътре те очаква богатство от барокови олтари, картини и изящни детайли.

Точно до нея е Базиликата „Санта Мария Маджоре“ – може би най-впечатляващата църква в града. Отвън тя изглежда сдържано, но щом прекрачиш прага, те обгръща пищен свят от барокови декорации, позлата, гоблени и фрески. Всеки ъгъл е истински шедьовър, а атмосферата е толкова богата и живописна, че човек се губи в нея.

На същия площад е и Капелата Колеони – ренесансово бижу, изградено в XV век като мавзолей на кондотиера Бартоломео Колеони. Фасадата е украсена с пъстра комбинация от бял и розов мрамор, изработена с такава прецизност, че сякаш е дантела от камък. Тук историята се среща с изкуството – личната амбиция на един военачалник е оставила на града един от най-красивите паметници в цяла Ломбардия.

Между тези монументални храмове се намира и малката Баптистерия – осмоъгълна постройка с нежен, почти ефирен облик. Тя внася усещане за хармония и завършеност на площада.

Може би за първи път виждам толкова много църкви, построени една до друга. Естествено Бог заслужава най-доброто, но някак си не съм много сигурна в мотивите на хората изградили тези сгради. Дали наистина са от почит към Бога или за възвеличаване на своите таланти. И сега, хората, гледащи в захлас към тези архитектурни шедьоври и запленени от красотата им, дали въобще се сещат, за Този, на Когото са посветени….

Città Bassa – модерното лице на Бергамо

В подножието е Долният град – по-съвременен, с булеварди, магазини и кафенета.

Лични впечатления

Бергамо ме „изненада“ много приятно. Впечатлена съм от града и го препоръчвам на всички. Обикновено го свързваме само с летището, но си заслужава да му се отдели време и внимание. Не е за изпускане!

Това бе един прекрасен завършек на нашето италианско езерно приключение.

И едно малко „разочарование“ на следващата сутрин: Тръгнахме да търсим нещо за закуска и се оказа, че магазините отварят в 10ч. Едва успяхме да намерим едно отворено кафене и да си вземем кроасани. За съжаление тук няма никаква „българска следа“, няма и балканска – тези хора не знааят какво е баничарница! Разбира се, това бе просто шега….а „българска следа“ ще я откриете в предишните части на Пътешествие „Италиански езера 2025“.