Защо Белинташ
Тракийското светилище Белинташ е разположено в Родопите над асеновградското село Мостово. Съществуват няколко версии за името. Според първата Белинташ буквално означава бял камък. Друга версия свързва името с Бельо войвода, а според третата се разказва за една мома, която за да спаси честта си от турците се хвърля от високоте скали. Бялата дреха на момата се закачила за една от скалите и дълго се веела в околността. Българите нарекли мястото Бела снага, а турците Белинташ ( белин-снага и таш -камък).
Какъвто и да е произхода на името Белинташ представлява бяло скалисто плато сред гористите хълмове на Родопите. По повърхността на скалите са открити вдлъбнатини с идеална кръгла форма с най-различна дълбочина, както и прорези(улеи), разположени под права линия. Поради това се смята, че тези форми са плод на човешка дейност. Археолозите насочват предположенията си, че става въпрос за тракийско светилище, подобно на това в Перперикон.
Светилище или не, определено Белинташ е място, което си заслужава да се види.
Как да стигнем до Белинташ
Посетихме го през лятото на 2019 година. Намира се лесно: От Асеновград се тръгва по посока на Кърджали. След село Червен пътя се отбива и започва стръмно изкачване на планината. Гледките са възхитителни.
Следват няколко малки родопски села и след село Мостово се тръгва за светилището. В близост до мястото има малка махаличка с предимно къщи за гости. Оттам по черен път се стига до църквата „Светия кръст“, която е новопостроена. Оттам тръгва пешеходната пътека към Белинташ.
Пътеката към панорамната площадка
В началото пътеката минава през гора, а след това се появяват и първите скали.
Първата забележителност е ето тази скала, което представлява заклещен между две огомни скали камък.
Не знам какво светилище е имало на това място и до колко е свързано с траките, но туристите са го превърнали в атракция.
Продължаваме по пътеката и достигаме скалното плато. То е дълго около 300 метра, като последната площадка се достига по метална стълба. Отворите са с различни размери, повечето от тях са плитки и празни, но имаше и два големи резервоара (щерни), които бяха пълни с вода. Не е ясно какво е предназначението на тези отвори. На едно място имаше и улеи, като успоредни прави линии.
За мен по-впечатлителни бяха гледките към планината. Платото Белинташ бе една чудесна панорамна площадка, от която се виждаха надиплените хълмове на Родопа планина. По отсрещните баири се забелязваха разпръснати малки села и махалички. Не знам какво са правили траките насред планината, но за един съвременен човек мястото е идеално за откъсване от натовареното ежедневие. Красивите гледки и свежият планински въздух освобождават от напрежението и зареждат с положителни емоции всеки, дошъл на това място. И затова не ни е нужно нищо магично или мистично, каквито характеристики се приписват на мястото. Прелестната природа сама върши своята „магия“. И окото не може да се насити на великолепието на планинската панорама.
